Hoheslied 6 | Библия, синодално издание

1 Х ор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе. 2 Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове. 3 Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен – на мене; той пасе между криновете. 4 Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена. 5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват. 6 Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма; 7 твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови. 8 Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми, 9 но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха: 10 „Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“ 11 Слязох в ореховата градина да по гледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете? 12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.

Верен

1 Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб? 2 Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове. 3 Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете. 4 Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена*. 5 Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад. 6 Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна. 7 Челото ти зад булото ти е като парче от нар. 8 Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки. 9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците – и я похвалиха. 10 Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знаменаст. 4;? 11 Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете. 12 Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ. 13 Обърни се, обърни се, Суламит*, завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? – Нещо като танца на Маханаим.

Hoheslied 6 | Библия, синодално издание Верен