Hoheslied 5 | Библия, синодално издание

1 Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте! 2 Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми – с нощна влага. 3 Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям? 4 Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него. 5 Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката. 6 Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше. 7 Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените. 8 Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов. 9 Хор. С какво е твоят възлюбен подобър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш? 10 Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други; 11 главата му – чисто злато; къдрите му – вълнисти, черни като врана; 12 очите му – като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство; 13 бузите му – ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му – крин, от който капе чиста смирна; 14 ръцете му – златни валяци, обсипани с топази; коремът му – като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири; 15 нозете му – мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър; 16 устата му – сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.

Верен

1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си с аромата* си; изядох медената си пита с меда си; изпих виното си с млякото си. Яжте, приятели! Пийте, изобилно пийте, възлюбени! 2 Аз спя, но сърцето ми е будно – гласът на любимия ми! Чука: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми с – нощни капки. 3 Съблякох дрехата си – как да я облека? Измих краката си – как да ги изцапам? 4 Любимият ми протегна ръката си през процепа и сърцето ми закопня за него. 5 Аз станах, за да отворя на любимия си, и от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми – бистра смирна върху дръжките на ключалката. 6 Отворих на любимия си, но любимият ми се беше обърнал и си беше отишъл. Сърцето ми примря, когато ми говореше. Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори. 7 Намериха ме стражарите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми взеха покривалото. 8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите любимия ми, какво да му кажете? – че съм ранена от любов. 9 Какво повече е твоят любим от друг любим, о, най-прекрасна между жените? Какво повече е твоят любим от друг любим, че ни заклеваш така? 10 Любимият ми е бял и румен, личи между десет хиляди. 11 Главата му е като най-чисто злато, къдриците му са буйни, черни като гарван. 12 Очите му са като гълъби при водни потоци, окъпани в мляко, красиво поставени. 13 Бузите му са като лехи с аромати, възвишения с благоуханни растения. Устните му са кремове, от които капе бистра смирна. 14 Ръцете му са като златни рула, покрити с хрисолит. Тялото му е като изваяна слонова кост, украсено със сапфири. 15 Краката му са като мраморни стълбове, основани на подложки от чисто злато. Изгледът му е като Ливан, превъзходен като кедрите. 16 Устата му е пълна със сладост и той целият е желателен. Този е любимият ми и този е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери.

Hoheslied 5 | Библия, синодално издание Верен