Hoheslied 1 | Библия, синодално издание

1 Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино. 2 От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите. 3 Влечи ме, ще се затечем подире ти; – царят ме въведе в чертозите си, – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат! 4 Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси. 5 Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не запазих. 6 Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари? 7 Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри. 8 Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна! 9 Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия – с огърлиците; 10 ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки. 11 Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си. 12 Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми. 13 Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя. 14 Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови. 15 Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е – зеленина. 16 Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни – кипариси.

Верен

1 Песен на песните*, на Соломон. 2 Нека ме целуне с целувките на устата си – защото любовта ти е по-добра от вино. 3 Твоите масла имат приятно благоухание, името ти е като пречистено масло – затова те обичат девиците. 4 Привлечи ме след теб, нека побързаме. Царят ме въведе в покоите си. Ще се радваме и ще се веселим за теб. Ще прославяме твоята любов повече от виното. Те с право те обичат! 5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси. 6 Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е погледнало. Синовете на майка ми ми се разгневиха, направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих. 7 Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари? 8 Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите. 9 На кобила на фараоновите колесници те уподобих, любима моя. 10 Красиви са бузите ти с украшения и шията ти с огърлици. 11 Ще ти направим златни украшения със сребърни капки. 12 Докато царят е на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си. 13 Възлюбеният ми е за мен като торбичка със смирна, която почива между гърдите ми. 14 Възлюбеният ми е за мен като кипрова китка в лозята на Енгади. 15 Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти са като гълъби. 16 Ето, красив си, любими мой, да и приятен! И постелката ни е свежа зеленина. 17 Гредите на къщите ни са кедри, дъските ни – кипарис.

Hoheslied 1 | Библия, синодално издание Верен