Offenbarung 6 | Библия, синодално издание Верен

Offenbarung 6 | Библия, синодално издание
1 И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай! 2 И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи. 3 А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай! 4 И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч. 5 А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка. 6 И чух глас среди четирите животни, който говореше: хиникс* жито за динарий, и три хиникса ечемик за динарий; ала дървеното масло и виното да не повредиш. 7 А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да говори: дойди и гледай! 8 И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове. 9 А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха; 10 и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? 11 И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те. 12 И видях, когато сне шестия печат, и ето, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв; 13 звездите пък небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини; 14 и небето се дръпна и се нави като свитък, и всяка планина и остров се отместиха от местата си; 15 и земни царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всеки роб и свободник се скриха в пещери и планински скали, 16 казвайки на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца, 17 защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя?

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Ела (и виж)! 2 И видях, и ето, бял кон; и яздещият на него имаше лък; и му се даде венец и той излезе побеждавайки и за да победи. 3 И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Ела (и виж)! 4 И излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, така че хората да се избият един друг; и му се даде голям меч. 5 И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Ела (и виж)! И видях, и ето, черен кон; и яздещият на него имаше везни в ръката си. 6 И от средата на четирите живи същества чух като глас, който казваше: Един хиникс* пшеница за един динарий* и три хиникса ечемик за един динарий; и не повреждай маслиненото масло и виното. 7 И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Ела (и виж)! 8 И видях, и ето, блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът го следваше. И даде им се власт над четвъртата част от земята, за да убиват с меч, с глад, с мор и със земните зверове. 9 И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което държаха. 10 И те викаха с висок глас и казваха: Докога, Владетелю свети и истинни, няма да съдиш и отмъстиш за нашата кръв на земните жители? 11 И на всеки от тях се даде по една бяла дреха и им се каза, че трябва да почиват още малко време, докато се изпълни числото на техните съслужители и братя, които щяха да бъдат убити като тях. 12 И видях, когато отвори шестия печат; и ето, стана голямо земетресение; слънцето почерня като козяк и цялата луна стана като кръв; 13 небесните звезди паднаха на земята, както когато смокинята, разклащана от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини; 14 небето изчезна като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се отместиха от местата си. 15 И земните царе, големците и военачалниците, богатите и силните, всеки роб и свободен се скриха в пещерите и в скалите на планините; 16 и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнето, 17 защото е дошъл великият ден на Неговия гняв, и кой може да устои?