Offenbarung 16 | Библия, синодално издание

1 И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий. 2 Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи. 3 Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря. 4 Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв. 5 След това чух Ангела на водите да казва: праведен си, Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил, 6 понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това. 7 И чух другиго да говори от жертвеника: да, Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди. 8 Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците. 9 И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава. 10 Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка 11 и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си. 12 Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата и, за да се приготви пътят за царете от изгрев-слънце. 13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби: 14 това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя. 15 (Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.) 16 И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон. 17 Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се! 18 И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята. 19 Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му. 20 Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха; 21 едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.

Верен

1 И чух от храма силен глас*, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божията ярост! 2 И първият отиде и изля чашата си на земята; и се появи лоша и люта рана по онези хора, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. 3 И вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана като кръв на мъртвец и всяка жива душа в морето умря. 4 И третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв. 5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, който си, и който си бил, затова че си отсъдил така; 6 понеже те проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това. 7 И чух (друг от) олтара да казва: Да, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди. 8 И четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се даде да гори хората с огън. 9 И хората се опекоха от голямата горещина и похулиха Името на Бога, който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава. 10 И петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му беше помрачено; и хората хапеха езиците си от болка 11 и похулиха небесния Бог заради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си*. 12 И шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и водата ѝ пресъхна, за да се приготви пътят на царете от изгрев слънце. 13 И видях от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка да излизат три нечисти духа, приличащи на жаби; 14 защото те са духове на демони, които вършат знамения, и отиват при царете на целия свят, за да ги събират за войната във великия Ден на всемогъщия Бог. 15 – Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам. – 16 И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон. 17 И седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма дойде силен глас* от престола и каза: Сбъдна се. 18 И излязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силно земетресение, каквото не е било откакто има човек на земята – такова голямо земетресение, толкова силно! 19 И великият град се раздели на три части и градовете на нациите паднаха, и великият Вавилон беше припомнен пред Бога, за да му даде чашата с виното на яростта на Неговия гняв. 20 И всеки остров изчезна и планините не се намериха. 21 И от небето падна върху хората едър град, всяко парче тежеше като един талант*. И хората похулиха Бога заради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

Offenbarung 16 | Библия, синодално издание Верен