Offenbarung 14 | Библия, синодално издание

1 След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец. 2 И чух глас от небето като шум от много води и като звук от силен гръм; чух глас на гуслари, които свирят на гуслите си 3 и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята. 4 Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца, 5 и в устата им лъст се не намери: те са непорочни пред престола Божий. 6 И видях друг Ангел да хвърчи посред небето, който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ; 7 той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори. 8 И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си. 9 И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си, 10 той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца. 11 Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му. 12 Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса. 13 И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях. 14 И видях: ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата Си Той имаше златен венец, а в ръката – остър сърп. 15 И друг Ангел излезе от храма и извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака: прати сърпа Си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла. 16 И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната. 17 И друг Ангел, също така с остър сърп, излезе от храма, който се намираше на небето. 18 И друг Ангел, който имаше власт над огъня, излезе от жертвеника и със силен вик извика към оногова, който имаше острия сърп, казвайки: прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря. 19 И Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв. 20 И стъпкан биде линът вън от града, и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадии.

Верен

1 И видях, и ето: Агнето стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото Име и Името на Неговия Отец написано на челата им. 2 И чух глас от небето, като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на арфисти, които свиреха с арфите си. 3 И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи тази песен освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. 4 Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девственици. Те са онези, които следват Агнето, където и да отива. Те са били изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето. 5 И в устата им не се намери лъжа, те са непорочни. 6 И видях друг ангел да лети сред небето, който имаше вечното евангелие, за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе, и език, и народ. 7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори! 8 И друг, втори ангел, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките нации с виното на своето разпалено блудстване. 9 И друг, трети ангел, ги следваше и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, 10 той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето. 11 И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му. 12 Тук е нужно търпението на светиите; на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Иисус. 13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени мъртвите, които отсега нататък умират в Господа. Да! – казва Духът – за да си починат от трудовете си, защото делата им ги следват. 14 И видях, и ето, бял облак, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец и в ръката Си – остър сърп. 15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, който седеше на облака: Прати сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже жетвата на земята е презряла. 16 И Онзи, който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята и земята беше ожъната. 17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп. 18 И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. 19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост. 20 И линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.

Offenbarung 14 | Библия, синодално издание Верен