Offenbarung 12 | Библия, синодално издание

1 И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете и – месечината, а на главата и – венец от дванайсет звезди; 2 тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди. 3 След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони; 4 опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето и. 5 И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето и бе грабнато и занесено при Бога и престола Му. 6 А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена. 7 И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, 8 но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. 9 И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. 10 И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. 11 Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт. 12 Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време. 13 А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете. 14 И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията. 15 И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката. 16 Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си. 17 И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето и, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.

Верен

1 И голямо знамение се яви на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под краката ѝ, и на главата ѝ – корона от дванадесет звезди. 2 Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 3 И друго знамение се яви на небето: и ето, голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главата му – седем корони. 4 И опашката му повлече третата част от небесните звезди и ги хвърли на земята. И змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да погълне детето ѝ, щом роди. 5 И тя роди син, мъжко дете, което щеше да пасе всичките народи с желязна тояга. И детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при Неговия престол. 6 И жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни. 7 И стана война на небето: Михаил и неговите ангели воюваха против змея; и змеят воюваше заедно със своите ангели, 8 но те не надвиха и не се намери място за тях на небето. 9 И беше хвърлен големият змей, древната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят; хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него. 10 И чух силен глас на небето, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се хвърли долу обвинителят на нашите братя, който ги обвинява денем и нощем пред нашия Бог. 11 А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота си дори до смърт. 12 Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време. 13 И когато змеят видя, че беше хвърлен на земята, той започна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете. 14 И на жената се дадоха двете крила на големия орел, за да отлети до мястото си в пустинята – там, където я хранят за време и времена, и половин времест. 6;, скрита от лицето на змията. 15 И змията изпусна от устата си вода като река след жената, за да направи да я завлече реката. 16 И земята помогна на жената, и земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си. 17 Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Иисус. И застана на морския пясък.

Offenbarung 12 | Библия, синодално издание Верен