Nehemia 9 | Библия, синодално издание

1 На двайсет и четвъртия ден от тоя месец се събраха всички синове Израилеви, постейки, във вретища и с пепел на главите си. 2 И отдели се Израилевото семе от всички другородци, и станаха, та изповядаха греховете си и престъпленията на бащите си. 3 И стояха по местата си, и четвърт ден четоха от книгата на закона на Господа, своя Бог, и друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог. 4 И застанаха на възвишеното левитско място: Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания, Хенани и високо викаха към Господа, своя Бог. 5 И казаха левитите – Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания, Петахия: станете, славете Господа, вашия Бог, от века и до века. Да славословят преславното Твое име, което е по-високо от всяко славословие и хвала! 6 (И каза Ездра:) Ти, Господи, си един, Ти създаде небето, небесата на небесата и всичкото им воинство, земята и всичко, що е по нея, морята и всичко, що е в тях, и Ти оживяваш всичко това, и небесните воинства Ти се кланят. 7 Ти Сам, Господи Боже, избра Аврама, изведе го из Ур Халдейски и му даде име Авраам, 8 и намери сърцето му вярно пред Тебе, и сключи с него завет, за да дадеш (нему и) на семето му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, иевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив. 9 Ти видя неволята на бащите ни в Египет и чу техния поплак при Червено море, 10 и показа личби и чудеса над фараона и над всичките му служители и над целия народ от земята, му, понеже Ти знаеше, че те постъпяха горделиво с тях, и Ти Си създаде име доднес. 11 Ти разсече пред тях морето, и те минаха посред морето по сухо, а ония, които ги гонеха, Ти хвърли в дълбините като камък в силни води. 12 В облачен стълб Ти ги води денем и в огнен стълб – нощем, за да им осветляваш пътя, по който да ходят. 13 И слезе Ти на Синай планина и говори с тях от небето, даде им праведен съд, истински закони, устави и добри заповеди. 14 И показа им Твоята света събота и чрез Твоя раб Моисея даде им заповеди, наредби и закон. 15 И когато гладуваха, Ти им дава хляб от небето, и когато жадуваха, извади им вода от камък, и каза им да идат и завладеят земята, която Ти, като дигна ръка, се закле да им дадеш. 16 Но те, нашите бащи, упорствуваха, показаха се вироглави и не слушаха Твоите заповеди; 17 не искаха да се покоряват и не си спомниха Твоите чудни дела, които бе правил с тях, станаха вироглави и със своето упорство поставиха над себе си вожд, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и Ти ги не остави. 18 И макар да бяха си излели телец и бяха казали: ето твоя бог, който те изведе из Египет, – и макар да правеха големи оскърбления, 19 Ти, поради голямото Си милосърдие, ги не остави в пустинята; облачният стълб не се отделяше от тях денем, за да ги води по пътя, и огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който да ходят. 20 Ти им даде Твоя благ Дух, за да ги поучава, и не отнимаше маната Си от устата им, па и вода им даваше за утоление на жаждата им. 21 Четирийсет години ги храни в пустинята; в нищо не търпяха оскъдност, дрехите им не овехтяваха, нозете им не отичаха. 22 И Ти им даде царства и народи и им ги раздели, и те завладяха земята на Сихона и земята на есевонския цар, и земята на Ога, цар васански. 23 И умножи синовете им като небесните звезди и ги въведе в земята, за която бе говорил на отците им, че ще дойдат да я владеят. 24 И синовете им влязоха и завладяха земята. И Ти им подчини жителите на страната – хананейци, и предаде ги в техни ръце с царете им и народите на страната, за да постъпват с тях по волята си. 25 И те завзеха укрепените градове и плодородната земя, и завладяха къщи, пълни с всякакво имане, водоеми, издялани от камък, лозя и маслинени градини и много плодни дървета за храна. Те ядоха, насищаха се, тлъстееха и се наслаждаваха по Твоята голяма благост; 26 и те станаха упорити и се дигнаха против Тебе, презряха Твоя закон, убиваха Твоите пророци, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и правеха големи оскърбления. 27 И Ти ги предаде в ръцете на враговете им, които ги угнетяваха. Но колчем, в усилно за тях време, викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, даваше им спасители, които ги спасяваха от ръцете на враговете им. 28 А кога се успокояваха, пак захващаха да правят зло пред Твоето лице, и Ти ги предаваше в ръцете на враговете им, и те ги владееха. Но кога пак викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, много пъти ги избавяше. 29 Ти им напомняше да се объркат към Твоя закон, но те упорствуваха и не слушаха Твоите заповеди, отклоняваха се от Твоите устави, чрез които би живял човек, ако ги изпълняваше, втвърдиха гръбнак, показаха се вироглави и не слушаха. 30 Чакайки да се обърнат, Ти отлага много години и им напомняше с Твоя Дух чрез пророците Си, но те не слушаха. Тогава ги предаде в ръцете на другоземни народи. 31 Но, по голямото Си милосърдие, Ти ги не изтреби докрай и ги не оставяше, понеже Ти си Бог благ и милостив. 32 И сега, Боже наш, Боже великий, силний, страшний, пазещ завет и милост! Да не бъде малко пред лицето Ти всичкото страдание, що е постигнало нас, царете ни, князете ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от дните на асирийските царе до днес. 33 Във всичко, що ни постигна, Ти си праведен, защото Ти върши по правда, а ние сме виновни. 34 Царете ни, князете ни, свещениците ни и бащите ни не изпълняваха Твоя закон и не даваха внимание на Твоите заповеди и Твоите напомняния, с които ги подсещаше. 35 И в своето царство, при Твоето голямо благо, що им даваше, и в широката и плодородна земя, която им отдели, те Ти не служеха и се не отвръщаха от лошите си работи. 36 И ето, сега сме роби; в тая земя, която Ти даде на отците ни, за да се хранят от плодовете и и от благата и, ето, ние робуваме. 37 И своите плодове тя изобилно принася за царете, на които ни подчини заради греховете ни. И те по свой произвол владеят над телата ни, и над добитъка ни, и ние сме в голямо утеснение. 38 Поради всичко това даваме твърдо задължение и подписваме, и на подписа е печатът на князете ни, левитите ни и свещениците ни.

Верен

1 И на двадесет и четвъртия ден от този месец израилевите синове се събраха в пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си. 2 И израилевият род се отдели от всичките чужденци. И застанаха и изповядаха греховете си и беззаконията на бащите си. 3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на ГОСПОДА, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха пред ГОСПОДА, своя Бог. 4 А Иисус и Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий застанаха на възвишението на левитите и викаха със силен глас към ГОСПОДА, своя Бог. 5 И левитите Иисус и Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благославяйте ГОСПОДА, своя Бог, от века и до века! Да се благославя, Боже, Твоето славно Име, което е възвишено над всяко благословение и хвала! 6 Ти си ГОСПОДИ, само Ти! Ти си направил небесата, небесата на небесата и цялото им войнство, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях. И Ти оживотворяваш всичко това и на Теб се покланя небесното войнство. 7 Ти си ГОСПОД, Бог, който избра Аврам и го изведе от Ур Халдейски, и му даде името Авраам. 8 И ти намери сърцето му вярно пред Теб и направи с него завет да му дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците и ферезейците, и евусейците, и гергесейците, да я дадеш на потомството му – и Ти изпълни думите Си, защото си праведен*. 9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червено море. 10 Ти извърши знамения и чудеса над фараона и над всичките му слуги, и над целия народ на земята му, понеже Ти знаеше, че постъпваха с гордост против тях. И Ти си създаде име, както е днес. 11 И Ти раздели морето пред тях и преминаха през морето по сухо, а преследвачите им хвърли в дълбините – като камък в силните води. 12 И денем Ти ги води в облачен стълб, а нощем – в огнен стълб, за да им осветяваш пътя, по който трябваше да минат. 13 И Ти слезе на планината Синай и говори с тях от небето, и им даде справедливи правила и истинни закони, добри наредби и заповеди. 14 И им оповести святата Си събота и им даде заповеди и наредби, и закон чрез слугата Си Мойсей. 15 Ти им даде и хляб от небето за глада им и им извади вода от скалата за жаждата им. И Ти им каза да влязат, за да завладеят земята, за която се беше заклел, че ще им я дадеш. 16 Но те, бащите ни, се възгордяха и закоравиха врата си, и не послушаха Твоите заповеди. 17 Отказаха да послушат и не си спомниха чудесата Ти, които беше извършил за тях. Закоравиха врата си* и в своя бунт си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог на прошката, милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив и Ти не ги остави*. 18 Даже когато си направиха изляно теле и казаха: Това е твоят Бог, който те изведе от Египет! – и извършиха големи богохулства, 19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята*. Облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който трябваше да минат. 20 И Ти даде добрия Си Дух, за да ги учи, и не отне манната Си от устата им*, и им даде вода за жаждата им. 21 И Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше – дрехите им не се износиха и краката им не отекоха. 22 И Ти им даде царства и народи и им ги раздели на дялове, и така завладяха земята на Сихон, както и земята на есевонския цар и земята на васанския цар Ог. 23 И Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им, че ще влязат в нея, за да я завладеят. 24 И синовете им влязоха и завладяха земята, и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им – както царете им, така и народите на земята – да им направят според волята си. 25 И те превзеха укрепени градове и плодородна земя и завладяха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя и маслини, и плодни дървета в голямо количество. И ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха на Твоята голяма благост. 26 Но станаха непокорни и се надигнаха против Теб, и захвърлиха Твоя закон зад гърба си и убиваха пророците Ти, които свидетелстваха против тях, за да ги обърнат към Теб; и извършиха големи богохулства. 27 Тогава Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им и те ги притесняваха. И във времето на притеснението си те викаха към Теб и Ти чуваше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им. 28 Но щом се успокояваха, те пак вършеха зло пред Теб. И Ти ги оставяше в ръката на враговете им, да владеят над тях; и те пак се връщаха и викаха към Теб и Ти ги чуваше от небето и ги избавяше според милосърдието Си много пъти. 29 Ти свидетелстваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си, но те се възгордяха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против правилата Ти, чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее; и упорито обръщаха гръб и закоравяваха врата си, и не слушаха. 30 Но Ти ги търпя много години и свидетелства против тях чрез Духа Си, чрез пророците Си, но те не слушаха. Тогава Ти ги предаде в ръката на народите на земите. 31 Но в голямото Си милосърдие Ти не ги унищожи напълно и не ги остави, защото си Бог милостив и състрадателен. 32 И сега, Боже наш, велики, силни и страшни Боже, който пазиш завета и милостта, нека не се счита за нищожно пред Теб цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, началниците ни и свещениците ни, и пророците ни, и бащите ни, и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес. 33 Но Ти си справедлив във всичко*, което ни е сполетяло, защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали безбожно. 34 И царете ни, началниците ни, свещениците ни и бащите ни не са спазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и в Твоите свидетелства, с които си свидетелствал против тях*. 35 Защото те и при царството си, и при голямата Ти благост, която им показа, и в широката и плодородна земя, която постави пред тях, не Ти служиха и не се обърнаха от злите си дела. 36 Ето, днес сме роби. И в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плодовете ѝ и благата ѝ, ето, роби сме в нея. 37 Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас заради греховете ни. И те властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; и ние сме в голямо притеснение. 38 Поради всичко това ние правим завет* и го написваме и на подпечатаното са имената на началниците ни, левитите ни и свещениците ни.

Nehemia 9 | Библия, синодално издание Верен