Nehemia 13 | Библия, синодално издание

1 Тоя ден четоха от Моисеевата книга гласно пред народа и намериха написано в нея: амонитец и моавец не бива да влиза в Божието общество дори довека, 2 защото те не посрещнаха синовете на Израиля с хляб и вода, а наеха против него Валаама, за да го прокълне; ала Бог наш обърна клетвата в благословия. 3 Като чуха тоя закон, те отлъчиха от Израиля всичко другоплеменно. 4 А преди това свещеник Елиашив, поставен над стаите при дома на нашия Бог, близък роднина на Товия, 5 нареди за него една голяма стая, в която преди туряха хлебния принос, ливана и съдовете, и десятъка от жито, вино и дървено масло, определени от закона за левитите, певците и вратарите, и приносите за свещениците. 6 Когато ставаше всичко това, аз не бях в Иерусалим, защото през трийсет и втората година на вавилонския цар Артаксеркса ходих при царя и след няколко дена пак се измолих от царя. 7 Когато дойдох в Иерусалим и узнах за злото, което бе направил Елиашив, като наредил за Товия стая в двора на Божия дом, 8 стана ми твърде неприятно, и аз изхвърлих всичката Товиева покъщнина навън от стаята, 9 и казах да изчистят стаята и поръчах да внесат пак там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана. 10 Узнах още, че на левитите се не давали дяловете, и че левитите и певците, които вършеха службата си, се разбягали всеки на нивата си. 11 Аз смъмрих за това началниците и рекох: защо сме напуснали Божия дом? И аз ги събрах и ги поставих по местата им. 12 И всички иудеи наченаха да принасят десятък от жито, вино и дървено масло в клетовете. 13 И поставих над клетовете свещеник Шелемия и книжник Садока, и Федаия от левитите, и при тях Ханана, син на Закхура, син Матаниев, защото се смятаха за верни. И тям беше възложено да раздават дялове на братята си. 14 Помени ме, Боже мой, за това, и не заличавай усърдните ми работи, които сторих за дома на моя Бог и за службата при него! 15 В ония дни видях в Иудея, че в събота тъпчеха линове, возеха снопи и товареха осли с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и откарваха съботен ден в Иерусалим. И азги смъмрих строго в същия ден, когато продаваха това ядиво. 16 И тирци живееха в Иудея и докарваха риба и всякаква стока и я продаваха в събота на иудейските жители и в Иерусалим. 17 Аз смъмрих първенците иудеи и им казах: защо вършите такова зло и скверните съботния ден? 18 Нали тъй правеха бащите ви, та затова Бог наш напрати върху нас и върху тоя град всичката тая неволя? А вие увеличавате гнева Му против Израиля, като скверните съботата. 19 След това, щом зайдеше слънце зад иерусалимските порти, срещу събота, заповядвах да затварят вратите и поръчвах да ги не отварят до сутринта след събота. А при портите поставях слугите си, че никакъв товар да не премине съботен ден. 20 Тъй търговците и продавачите на всякаква стока нощуваха веднъж и дваж отвън Иерусалим. 21 Но аз ги смъмрих строго и им рекох: защо нощувате до стената? Ако сторите това още веднъж, ще туря ръка на вас. Оттогава те не идваха в събота. 22 И казах на левитите, да се очистят и да дойдат да пазят стража при портите, за да светят съботния ден. Помени ме и за това, Боже мой, и пощади ме по голямата Си милост! 23 В ония дни видях още иудеи, които си бяха взели жени азотки, амонитки и моавки; 24 и затова синовете им говорят наполовина по азотски, или по езика на другите народи, а по иудейски не знаеха да говорят. 25 Аз ги смъмрих за това и ги проклинах, а някои мъже бих, косата им скубах и заклевах ги в Бога, да не дават дъщерите си за синовете им и да не взимат дъщерите им за синовете си и за себе си. 26 Не поради туй ли, думах си, е грешил и Соломон, цар Израилев? У много народи не е имало такъв цар като него. Той беше любимец на своя Бог, и Бог го постави цар над всички израилтяни; но пак другоземни жени вкараха в грях и него. 27 И възможно ли ни е да слушаме за вас, че вършите всичко това голямо зло, че грешите пред нашия Бог, като вземате в съжителство другоземни жени? 28 Един от синовете на Иоиада, син на великия свещеник Елиашив, беше зет на Санавалата Хоронита. Аз го прогоних от себе си. 29 Напомни им, Боже мой, че те опорочиха свещенството и завета свещенишки и левитски! 30 Тъй ги очистих от всичко другоземно и възстанових службите на свещениците и левитите, всекиму в неговата работа, 31 и привоза на дърва в определени времена и начатъците. Помени ме, Боже мой, за мое добро!

Верен

1 В същия ден се прочете от книгата на Мойсей на всеослушание пред народа, и в нея се намери писано, че никой амонец и моавец не бива да влиза в Божието събрание до века, 2 защото не бяха посрещнали израилевите синове с хляб и вода, а бяха наели против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословение. 3 И като чуха закона, отлъчиха от Израил цялото разноплеменно множество. 4 А преди това свещеникът Елиасив, който беше поставен над стаите на дома на нашия Бог, понеже беше сродник на Товия*, 5 беше приготвил за него една голяма стая, където преди това слагаха хлебните приноси, ливана и съдовете, и десятъците от житото, виното и маслиненото масло, определеното за левитите и певците, и вратарите, и възвишаемите приноси на свещениците. 6 Но когато е ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим, защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време измолих позволение от царя 7 и пак дойдох в Ерусалим и разбрах за злото, което Елиасив беше направил заради Товия, като му беше приготвил стая в дворовете на Божия дом. 8 И това ме оскърби много и аз изхвърлих цялата покъщнина на Товия вън от стаята. 9 После заповядах да очистят стаите и пак внесох там съдовете на Божия дом, хлебните приноси и ливана. 10 И разбрах, че дяловете на левитите не им бяха давани, така че свещениците и певците, които вършеха делото, бяха побягнали всеки на нивата си. 11 Тогава се скарах с първенците и казах: Защо е изоставен Божият дом?* И ги събрах и ги поставих на мястото им. 12 И целият Юда донесе в складовете десятъка от житото и виното, и маслиненото масло. 13 И поставих за ковчежници на складовете свещеника Селемия и писаря Садок, и Федая от левитите, и до тях Анан, сина на Закхур, син на Матания, защото се считаха за верни. И работата им беше да раздават на братята си. 14 Помни ме, Боже мой*, за това и не заличавай добрините ми, които съм извършил за дома на моя Бог и за заповяданото за него. 15 В онези дни видях някои в Юда, че тъпчеха линовете в събота и прибираха снопи, и ги товареха на магарета, както и вино, грозде и смокини, и всякакви товари и ги внасяха в Ерусалим в съботен ден. И аз свидетелствах против тях в деня, когато продаваха храна. 16 Там живееха и тиряни, които донасяха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдовите синове и в Ерусалим. 17 Тогава се скарах с благородните от Юда* и им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? 18 Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара цялото това зло върху нас и върху този град? А вие умножавате пламенния гняв над Израил като осквернявате съботата*! 19 И когато започна да мръква в ерусалимските порти преди съботата, аз заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите някои от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден. 20 Тогава търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха извън Ерусалим един-два пъти. 21 И аз ги предупредих и им казах: Защо нощувате пред стената? Ако го направите още веднъж, ще сложа ръка на вас! Оттогава вече не дойдоха в събота. 22 И аз заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да се освещава съботният ден. Помни ме, Боже мой*, и за това и се смили над мен според голямата Си милост! 23 В онези дни видях и юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки. 24 И половината от децата им говореха азотски и не можеха да говорят юдейски, а само езиците на този или онзи народ. 25 И се скарах с тях* и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си! 26 Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? А между многото народи не е имало цар като него и той беше възлюбен от своя Бог, и Бог го беше поставил за цар над целия Израил – но и него чужденките жени накараха да съгреши. 27 И трябва ли да слушаме за вас, че вършите цялото това голямо зло – да постъпвате невярно към нашия Бог, като водите у дома си жени чужденки? 28 И един от синовете на Йодай, сина на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат*, и аз го изпъдих от себе си. 29 Спомни си за тях, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и левитите! 30 Така ги очистих от всички чужденци и определих службите за свещениците и левитите, за всекиго работата му. 31 Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро*

Nehemia 13 | Библия, синодално издание Верен