Nehemia 1 | Библия, синодално издание

1 Думи на Неемия, сина Ахалиев. През месец кислев, в двайсетата година, аз бях в престолния град Суза. 2 Тогава дойде Ханани, един от моите братя, – той и няколко души от Иудея. И аз ги попитах за оцелелите иудеи, които не отидоха в плен, и за Иерусалим. 3 И те ми казаха: останалите, които не отидоха в плен, се намират там, в земята си, в голяма неволя и унижение; а стените на Иерусалим – срутени, и портите му – с огън изгорени. 4 Като чух тия думи, седнах и заплаках, и бях печален няколко дена, постих и молих се пред Бога небесни, 5 и думах: Господи, Боже небесний, Боже великий и страшний, Който пазиш завет и милост към ония, които Те обичат и пазят Твоите заповеди! 6 Ушите Ти да бъдат внимателни и очите Ти отворени, за да чуят молитвата на Твоя раб, с която сега се моля денем и нощем пред Тебе за синовете Израилеви, Твои раби, и се изповядвам за греховете на синовете Израилеви, с които съгрешихме пред Тебе, съгрешихме – и аз и домът на отца ми. 7 Ние станахме престъпници пред Тебе и не спазихме ония заповеди, устави и наредби, които бе дал на Моисея, Твоя раб. 8 Но спомни си думата, която бе дал на Моисея, Твоя раб, като каза: ако станете престъпници, ще ви разпилея между народите, 9 а кога се обърнете към Мене и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, то да сте изгонени и на край-небе, и оттам ще ви прибера и ще ви заведа на мястото, що съм избрал, за да въдворя там името Си. 10 А те са Твои раби и Твой народ, що си изкупил с великата Си сила и с мощната Си ръка. 11 Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на Твоя раб и към молитвата на Твоите раби, които охотно благоговеят пред името Ти. Помогни сега на Твоя раб и го въведи в милост пред тоя човек. – Аз бях виночерпец при царя.

Верен

1 Думи на Неемия, сина на Ахалия. В месец Хаслев, в двадесетата година*, когато бях в крепостта Суса, 2 дойде един от братята ми, Ананий, той и някои други от Юда. И аз ги попитах за юдеите, остатъка, оцелял от плена, и за Ерусалим. 3 И те ми казаха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, живеят в голяма неволя и унижение; и стената на Ерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън. 4 И когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих дни наред; и постих и се молих пред небесния Бог и казах: 5 Моля Те, ГОСПОДИ, Боже небесни, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта за тези, които Те любят и спазват Твоите заповеди, 6 моля Те, нека бъде ухото Ти внимателно и очите Ти отворени, за да чуеш молитвата на Своя слуга, която принасям сега пред Теб ден и нощ за Твоите слуги, израилевите синове, и с която изповядвам греховете на израилевите синове, с които сме съгрешили против теб. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили. 7 Много покварено постъпвахме против Теб и не опазихме заповедите и наредбите, и правилата, които Ти даде на слугата Си Мойсей. 8 Моля Те, спомни си словото, което си заповядал на слугата Си Мойсей, като си казал: Ако сте неверни, Аз ще ви разпръсна между народите, 9 но ако се обърнете към Мен и спазвате заповедите Ми и ги вършите, дори ако има от вас прогонени до краищата на небесата, и оттам ще ги събера и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там Името Си. 10 А те са Твои слуги и Твой народ, който си изкупил с голямата Си сила и с мощната Си ръка. 11 Моля Ти се, Господи, нека ухото Ти бъде внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвата на слугите Ти, които се радват да се боят от Името Ти, и моля Те, дай днес успех на слугата Си и му дай да намери милост пред този човек – защото аз бях виночерпец на царя.

Nehemia 1 | Библия, синодално издание Верен