Matthäus 27 | Библия, синодално издание

1 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; 2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата. 3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, 4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. 5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. 6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. 7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; 8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; 9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, 10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“ 11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. 12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше. 13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? 14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много. 15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; 16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. 17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос? 18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист. 19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. 20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. 21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. 22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! 23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! 24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. 25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. 26 Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие. 27 След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници 28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; 29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски! 30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. 31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. 32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му. 33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, 34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие. 35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“; 36 и седяха, та Го пазеха там; 37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски. 38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. 39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава 40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! 41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха: 42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; 43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. 44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. 45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; 46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? 47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; 49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. 51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; 52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; 53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! 55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха; 56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове. 57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса; 58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото; 59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница 60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си. 61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата 63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; 64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете. 66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.

Верен

1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Иисус, за да Го убият. 2 И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски. 3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че беше осъден, се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: 4 Съгреших, че предадох невинна кръвст. 24;. А те казаха: На нас какво ни е от това? Ти гледай. 5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. 6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в касата на храма, понеже са цена на кръв. 7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, в която да се погребват чужденци. 8 Затова онази нива е наречена и до днес Кръвна нива. 9 Тогава се изпълни говореното чрез пророк Еремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, когото оцениха израилевите синове, 10 и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“ 11 А Иисус застана пред управителя. И управителят Го попита, като каза: Ти юдейският Цар ли си?* А Иисус му каза: Ти казваш. 12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. 13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Теб? 14 Но Той не му отговори на нито едно нещост. 12;, така че управителят се чудеше много. 15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на множеството един от затворниците, когото биха поискали. 16 А тогава имаха един прочут затворник на име Варава. 17 И така, когато се бяха събрали, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисус, наричан Христос? 18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха. 19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Нямай нищо с този Праведник, защото днес много пострадах насън поради Него. 20 А главните свещеници и старейшините убедиха множествата да изпросят Варава, а Иисус да убият. 21 Управителят в отговор им каза: Кого от двамата искате да ви пусна? И те казаха: Варава. 22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос*? Те всички казаха: Разпъни Го! 23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Разпъни Го! 24 И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се надига размирица, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник*. Вие гледайте*. 25 А целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни! 26 Тогава той им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде да бъде разпънат. 27 После войниците на управителя заведоха Иисус в преторията и събраха около Него цялата дружина. 28 И като Го съблякоха, Го облякоха в пурпурна мантия. 29 И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски*! 30 И като Го заплюваха, взеха тръстиката и Го удряха по главата. 31 И след като Му се подиграха, Му съблякоха мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. 32 А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. 33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място, 34 Му дадоха да пие оцет, примесен с жлъчка*; но Той, като вкуси, не прие да пие. 35 И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий. 36 И седнаха там да Го пазят. 37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Царст. 11;. 38 Заедно с Него бяха разпънати и двама разбойници – един отдясно и един отляво. 39 А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха: 40 Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста. 41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки: 42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. 43 Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм. 44 Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници. 45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. 46 А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? – тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 47 Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пиест. 34;. 49 А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Иисус, като извика пак със силен гласст. 46;, предаде дух. 51 И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, 52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, 53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога! 55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха; 56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. 57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус. 58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Йосиф, като взе тялото, Го обви с чиста плащаница 60 и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде. 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 И на следващия ден, който беше след деня на приготовлението, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха: 63 Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. 64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете. 66 И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата.

Matthäus 27 | Библия, синодално издание Верен