Matthäus 21 | Библия, синодално издание

1 И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, 2 като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; 3 и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати. 4 А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: 5 „кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“. 6 Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус: 7 докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. 8 А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; 9 а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! 10 И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? 11 А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски. 12 И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците, 13 и казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп. 14 И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери. 15 А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха 16 и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: „из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала“? 17 И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува. 18 А на утринта, връщайки се в града, огладня; 19 и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза и: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. 20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата? 21 А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, – ще бъде; 22 и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. 23 И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт? 24 Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това: 25 кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем – от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте? 26 Ако ли речем – от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк. 27 И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това. 28 А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми. 29 Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде. 30 И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде. 31 Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие; 32 защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате. 33 Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34 И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35 А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36 Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37 Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38 Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39 И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40 И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41 Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42 Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“? 43 Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му; 44 и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. 45 И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори, 46 и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.

Верен

1 И когато се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Иисус изпрати двама ученици, като им каза: 2 Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана магарица и магаренце с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте. 3 И ако някой ви каже нещо, кажете: На Господа трябват; и той веднага ще ги изпрати. 4 А това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: 5 „Кажете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар идва при теб, кротък и възседнал на магарица и на магаренце, рожба на впрегатно.“ 6 И така, учениците отидоха и направиха, както им поръча Иисус: 7 докараха магарицата и магаренцето и наметнаха на тях дрехите си, и Той седна върху тях. 8 И едно много голямо множество постла дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и ги постилаха по пътя. 9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идваха след Него, викаха: Осанна на Давидовия син!* Благословен, който иде в Господното Име! Осанна във висините! 10 И когато влезе в Ерусалим, целият град се раздвижи и казваха: Кой е Този? 11 А множествата казваха: Този е пророкът Иисус*, който е от Назарет в Галилея. 12 И Иисус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите, и им каза: 13 Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите „разбойнически вертеп“. 14 И при Него в храма дойдоха слепи и куци и Той ги изцели. 15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма и казваха: Осанна на Давидовия Син!ст. 9; – възнегодуваха и Му казаха: 16 Чуваш ли какво казват тези? А Иисус им каза: Да. Не сте ли чели никога: „От устата на деца и кърмачета си приготвил хвала“? 17 И след като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува. 18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. 19 И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, освен само листа, и ѝ каза: Да няма вече плод от теб до века! И смокинята веднага изсъхна. 20 И учениците, като видяха това, се учудиха и казаха: Как така веднага изсъхна смокинята? 21 А Иисус в отговор им каза: Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, а даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето, ще стане. 22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите. 23 И когато дойде в храма, като поучаваше, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него и казаха: С каква власт правиш тези неща? И кой Ти е дал тази власт? 24 А Иисус в отговор им каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, на което, ако Ми отговорите, и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща. 25 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от хората? А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; Той ще ни каже: Тогава защо не му повярвахте? 26 Но ако кажем: От хората; боим се от множеството, защото всички имат Йоан за пророк. 27 И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. И Той им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя тези неща. 28 Но какво мислите? Един човек, който имаше двама сина, отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето. 29 А той в отговор каза: Не искам! – но после се разкая и отиде. 30 Отиде и при втория и му каза същото. А той в отговор каза: Аз ще ида, господине! – и не отиде. 31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казаха Му: Първият. Иисус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте, бирниците обаче и блудниците му повярваха. А вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте след това да му повярвате. 33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на лозари, отиде в чужбина. 34 А когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат плодовете му. 35 И лозарите, като хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни пребиха. 36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. 37 А най-накрая изпрати при тях сина си, като казваше: Ще почетат сина ми. 38 Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му! 39 И като го хванаха, го изхвърлиха вън от лозето и го убиха. 40 И така, когато стопанинът на лозето си дойде, какво ще направи на тези лозари? 41 Казаха Му: Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им. 42 Иисус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи“? 43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му. 44 И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. 45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че говори за тях. 46 Но когато поискаха да Го хванат, се уплашиха от множествата, понеже Го имаха за пророк*.

Matthäus 21 | Библия, синодално издание Верен