Matthäus 15 | Библия, синодално издание

1 Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: 2 защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб. 3 А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? 4 Защото Бог е заповядал и казал: „почитай баща си и майка си“; и „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“. 5 А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, – 6 той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание. 7 Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: 8 „тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 9 ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човешки“. 10 И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: 11 не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека. 12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха? 13 А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; 14 оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. 15 А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча. 16 Иисус им рече: и вие ли още не разбирате? 17 Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? 18 А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; 19 защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: 20 това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека. 21 И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска. 22 И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. 23 Но Той не и отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни. 24 А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. 25 Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми! 26 А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. 27 Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. 28 Тогава Иисус и отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря и оздравя. 29 Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там. 30 И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери, 31 тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев. 32 А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя. 33 И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ? 34 Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки. 35 Тогава заповяда народу да насяда на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа. 37 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници. 38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца. 39 И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.

Верен

1 Тогава при Иисус дойдоха фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха: 2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините*, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? 3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? 4 Защото Бог заповяда: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ 5 Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, – 6 той да не дава на баща си (или майка си). Така, заради вашето предание, вие осуетихте Божията заповед. 7 Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: 8 „Този народ (се приближава при Мен с устата си и) Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен. 9 Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“ 10 И като повика множеството, им каза: Слушайте и разбирайте! 11 Не това, което влиза в устата, осквернява човека; а това, което излиза от устата, то осквернява човека*. 12 Тогава учениците се приближиха и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха това слово? 13 А Той в отговор каза: Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще се изкорени. 14 Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; а ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата. 15 Петър в отговор Му каза: Обясни ни тази притча! 16 А Той каза: И вие ли още не проумявате? 17 Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхожда навън? 18 А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека*. 19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. 20 Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с неизмити ръце, това не го осквернява. 21 И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон. 22 И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон. 23 Но Той не ѝ отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас. 24 А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом. 25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми! 26 Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. 27 А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им! 28 Тогава Иисус в отговор ѝ каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря ѝ оздравя. 29 И като замина оттам, Иисус дойде при Галилейското езеро и се качи на хълма, и седеше там. 30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред краката Му, и Той ги изцели. 31 А множеството се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог. 32 А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. 33 Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? 34 Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки. 35 Тогава заповяда на множествата да насядат на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата. 37 И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници. 38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца. 39 И като разпусна множествата, влезе в лодката и дойде в областта на Магадан.

Matthäus 15 | Библия, синодално издание Верен