Matthäus 14 | Библия, синодално издание

1 В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса 2 и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса. 3 Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, 4 понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш. 5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. 6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; 7 затова той с клетва и обеща да даде, каквото и да поиска. 8 А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да и я дадат. 10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. 11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. 12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса. 13 Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете. 14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им. 15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. 16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. 17 А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. 18 Той рече: донесете Ми ги тука. 19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа. 20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; 21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца. 22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. 23 И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. 24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. 25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. 26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. 27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. 29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; 30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! 31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? 32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. 33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! 34 И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска. 35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни. 36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

Верен

1 А в онова време четверовластникът* Ирод чу слуха за Иисус 2 и каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него. 3 Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип; 4 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. 5 И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк. 6 А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод. 7 Затова той с клетва ѝ обеща да ѝ даде каквото и да му поиска. 8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител. 9 Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да ѝ се даде; 10 и прати да обезглавят Йоан в тъмницата. 11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си. 12 А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус. 13 Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с лодка на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете. 14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им. 15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна. 16 А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат. 17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби. 18 А Той каза: Донесете ги тук при Мен. 19 Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората. 20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. 21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата. 22 Веднага след това Иисус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата. 23 И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам. 24 А лодката беше вече в средата на езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен. 25 А в четвъртата стража на нощта* Той дойде към тях, като вървеше по езерото. 26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх. 27 А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте. 28 А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата. 29 А Той каза: Ела. И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да отиде при Иисус. 30 Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме! 31 И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни? 32 И като влязоха в лодката, вятърът утихна. 33 А онези, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син! 34 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя. 35 И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни; 36 и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.

Matthäus 14 | Библия, синодално издание Верен