Markus 8 | Библия, синодално издание

1 В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече: 2 жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. 3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. 4 Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята? 5 И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем. 6 Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа. 7 Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях. 8 И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници. 9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. 10 И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски. 11 И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 12 А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. 13 И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. 14 При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. 15 А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. 16 И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. 17 А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? 18 Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? 19 Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. 20 А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. 21 И рече им: как не разбирате? 22 След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Года се докосне до него. 23 Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо? 24 Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета. 25 После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно. 26 И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това. 27 И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците? 28 Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя; други – за Илия, други пък за едного от пророците. 29 Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос. 30 И запрети им да говорят за Него, комуто и да било. 31 И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 32 И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява. 33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо. 34 И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35 Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37 Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38 Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

Верен

1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Иисус повика учениците Си и им каза: 2 Жал Ми е за множеството, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат. 3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. 4 А учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези хора с хляб тук, в това уединено място? 5 А Той ги попита: Колко хляба имате? И те казаха: Седем. 6 Тогава Той заповяда на множеството да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И те ги сложиха пред множеството. 7 Имаха и няколко малки риби; и като благослови, заповяда да сложат и тях. 8 И ядоха и се наситиха. И вдигнаха седем кошници с останали къшеист. 20;. 9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. 10 И веднага се качи в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските области. 11 И фарисеите излязоха и започнаха да спорят с Него. И като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. 12 А Той въздъхна дълбоко в духа Си и каза: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: на този род няма да се даде знамение. 13 И ги остави, като пак се качи в лодката и мина на отвъдната страна. 14 А учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб. 15 И Той им заръча, като каза: Внимавайте! Пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод. 16 И те разискваха помежду си, като говореха: Това е защото нямаме хляб. 17 А Иисус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате и не съзнавате? Още ли е закоравяло сърцето ви? 18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? 19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет. 20 А когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седемст. 6-9;. 21 И им каза: Още ли не разбирате? 22 След това дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един сляп и Му се молеха да се докосне до него. 23 А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото; и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24 А той, като повдигна очи, каза: Виждам хората; защото виждам неща като дървета, които ходят. 25 После пак положи ръце на очите му и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно. 26 И го изпрати у дома му, като каза: Не влизай в селото, (нито казвай това на някого от селото). 27 И Иисус излезе с учениците Си по селата на Кесария Филипова. И по пътя попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой съм Аз? 28 А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други – Илия; а други – един от пророците. 29 Тогава ги попита: А вие какво казвате, кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос. 30 И Той им заръча да не казват на никого за Него. 31 И започна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините и главните свещеници, и книжниците и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. 32 И открито говореше това слово. А Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри. 33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмри Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мен, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. 34 И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва. 35 Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси. 36 Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? 37 Защото, какво би дал човек в замяна на живота си? 38 Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради Моите думи в този прелюбодеен и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели.

Markus 8 | Библия, синодално издание Верен