Markus 14 | Библия, синодално издание

1 След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;

2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.

3 И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.

4 А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?

5 Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.

6 Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.

7 Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.

8 Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.

9 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.

10 Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде.

11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.

12 В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?

13 И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.

14 И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?

15 И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.

16 И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.

17 Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.

18 И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?

20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.

21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

22 И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.

23 И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.

24 И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.

25 Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.

26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

27 И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“.

28 Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.

29 А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не.

30 Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

31 Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.

32 Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.

33 И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.

34 И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.

35 И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;

36 и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.

37 Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

38 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.

39 И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.

40 А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.

41 И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.

42 Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

43 И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.

44 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.

45 И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна.

46 А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.

47 А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

48 Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.

49 Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията.

50 Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.

51 Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.

52 Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.

53 И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.

54 Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.

55 А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.

56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.

57 И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:

58 чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.

59 Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.

60 Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?

62 Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.

63 Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?

64 Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.

65 И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.

66 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника

67 и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.

68 Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.

69 Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.

70 А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.

71 И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.

72 Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият.

2 Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа.

3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му.

4 А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея.

6 Но Иисус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен.

7 Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас.

8 Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение.

9 Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.

10 Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.

11 А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде.

12 А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата?

13 И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го.

14 И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си?

15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе.

16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата.

17 А като се свечери, Той дойде с дванадесетте.

18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде.

19 А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?

20 А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото.

21 Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него*; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил.

22 И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло.

23 Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея.

24 И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина.

25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

27 И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: „Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат*.“

28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея.

29 Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма!

30 Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 72;.

31 А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите.

32 Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля.

33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува.

34 И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете.

35 И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза:

36 Авва*, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти.

37 И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?

38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.

39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

40 А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.

41 И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

42 Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава.

43 И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините.

44 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво.

45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше.

46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.

47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

48 Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите?

49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията*.

50 Тогава всички Го оставиха и се разбягахаст. 27;.

51 А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха.

52 А той остави лененото платно и избяга гол.

53 И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците.

54 А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня.

55 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха.

56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха.

57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:

58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.

59 Но и така свидетелствата им не си съвпадаха.

60 Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?

61 А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?

62 А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.

63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

64 Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.

65 А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.

66 И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника.

67 И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина.

68 А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя.

69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.

70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава).

71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите.

72 И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пътист. 30;. И като размисли за това, заплака.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.