Lukas 8 | Библия, синодално издание

1 След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте, 2 и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, 3 и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си. 4 А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: 5 излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6 а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7 други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8 а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9 А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10 Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11 Тая притча значи: семето е словото Божие; 12 а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13 а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14 а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15 а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 16 И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. 17 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. 18 Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има. 19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа. 20 И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21 А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват. 22 Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха. 23 Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност. 24 Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина. 25 Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват? 26 И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27 А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28 Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29 Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30 Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31 И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32 А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33 Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. 35 И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 36 А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. 37 И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. 38 Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: 39 върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус. 40 А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха. 41 И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, 42 защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. 43 И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, 44 приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението и престана. 45 И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 46 Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. 47 Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. 48 А Той и рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! 49 Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. 50 Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. 51 А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. 52 Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. 53 И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. 54 А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! 55 И възвърна се духът и; тя веднага стана; и Той заповяда да и дадат да яде. 56 И се почудиха родителите и. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Верен

1 Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици 2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем демона*; 3 Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза; Сусана и много други, които Му служеха с имота си. 4 А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча: 5 Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха. 6 А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага. 7 Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха. 8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша. 9 А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. 10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат и да чуват, а да не разбират. 11 А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово. 12 А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. 13 Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат. 14 Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод. 15 А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го пазят в искрено и добро сърце и дават плод с търпение. 16 И никой, който запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. 17 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. 18 Затова внимавайте как слушате, защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има. 19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. 20 И Му известиха, като казаха: Майка Ти и братята Ти стоят навън и искат да Те видят. 21 А Той в отговор им каза: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват. 22 А в един от тези дни Той се качи на една лодка с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха. 23 А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност. 24 И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина. 25 А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват? 26 И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27 А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата. 28 Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи. 29 Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините. 30 Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демонист. 2;. 31 И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната. 32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. 33 И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. 34 А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата. 35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха. 36 И тези, които бяха видели това, им разказаха как е бил изцеленили: спасен обладаният от демони. 37 Тогава цялото множество от Гадаринската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обхванати от голям страх. И Той се качи в лодката и се върна. 38 А човекът, от когото бяха излезли демоните, Му се молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати, като каза: 39 Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град какви неща му стори Иисус. 40 А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха. 41 И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му; 42 защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше. 43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого, 44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението ѝ веднага престана. 45 А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?) 46 Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила. 47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла. 48 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели*; иди си с мир. 49 Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. 50 А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави. 51 И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето. 52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи. 53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. 54 Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! 55 И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде. 56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.

Lukas 8 | Библия, синодално издание Верен