Lukas 23 | Библия, синодално издание

1 И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата, 2 и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. 3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. 4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека. 5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук. 6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец? 7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим. 8 А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, 9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше. 10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 11 Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. 12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други. 13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, 14 каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; 15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; 16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна. 17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник. 18 Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава. 19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. 20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса. 21 Но те крещяха: разпни Го, разпни! 22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. 24 И Пилат реши да бъде, според както искат те, 25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им. 26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса. 27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; 29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! 30 Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! 31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? 32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. 33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. 34 А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. 35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. 36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, 37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам. 38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. 39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. 40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? 41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. 42 И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! 43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. 44 Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; 45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. 46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. 47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. 48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. 49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. 50 И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, 51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие, 52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово; 53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. 54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота. 55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; 56 и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.

Верен

1 Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат. 2 И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар. 3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш. 4 И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек*. 5 А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук. 6 А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин. 7 И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим. 8 А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. 9 И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори. 10 А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно. 11 Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. 12 В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг. 13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: 14 Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвиняватест. 4;; 15 нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. 16 И така, след като Го накажа, ще Го пусна. 17 (А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.) 18 Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава; 19 който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство. 20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус. 21 А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го! 22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смъртст. 4;. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха. 24 И Пилат реши да бъде, както искат те, 25 и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им. 26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус. 27 И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него. 28 А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си, 29 защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. 30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! 31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? 32 А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. 33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия от дясната Му страна, а другия – от лявата. 34 А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий. 35 А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. 36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 37 Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си. 38 И над Него имаше и надпис, (написан на гръцки, латински и еврейски): Този е юдейският Цар. 39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! 40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? 41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо. 42 И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си! 43 А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая. 44 И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия часот пладне до около 3 ч. следобед, 45 когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. 46 И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. 47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен. 48 И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди. 49 А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея*, стояха надалеч и гледаха това. 50 И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, 51 който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство, 52 отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. 53 И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган. 54 Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше. 55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея*, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. 56 И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Lukas 23 | Библия, синодално издание Верен