Lukas 14 | Библия, синодално издание

1 Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха; 2 и ето, застана пред Него един човек, болен от красник. 3 Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота? 4 Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати. 5 След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден? 6 И не можаха да Му отговорят на това. 7 А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча: 8 кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе, 9 и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. 10 Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе; 11 защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. 12 А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата. 13 Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи, 14 и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните. 15 Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие! 16 А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17 и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. 18 И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. 19 Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. 20 Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. 21 И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. 22 И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. 23 И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24 Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани. 25 С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече: 26 ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; 27 и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването и, 29 та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, 30 и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара? 31 Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди? 32 Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир. 33 Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. 34 Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена? 35 Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!

Верен

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха. 2 И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка. 3 И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не? 4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна. 5 И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден? 6 И не можаха да Му отговорят на това. 7 А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча: 8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб 9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място. 10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата. 11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен. 12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. 13 Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи*; 14 и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните. 15 И като чу това, един от седящите с Него на трапезата Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово. 18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. 19 Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме. 20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда. 21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците*. 22 И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място. 23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. 25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: 26 Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара? 29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: 30 Този човек започна да строи, но не можа да довърши. 31 Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир. 33 И така, ако всеки от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34 Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

Lukas 14 | Библия, синодално издание Верен