Lukas 13 | Библия, синодално издание

1 В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. 2 Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? 3 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. 4 Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим? 5 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. 6 И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери; 7 и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята? 8 Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор, 9 и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш. 10 В една от синагогите Той поучаваше в събота; 11 и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12 Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си! 13 И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. 14 При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. 15 Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? 16 А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? 17 И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него. 18 А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича? 19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му. 20 И пак рече: на какво да оприлича царството Божие? 21 Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. 22 И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим. 23 А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече: 24 подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат. 25 След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. – 26 тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше. 27 И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда. 28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън. 29 И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие. 30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. 31 В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие. 32 И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша; 33 но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим. 34 Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! 35 Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!

Верен

1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Иисус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. 2 И Той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? 3 Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 4 Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички хора, които живеят в Ерусалим? 5 Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 6 Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери. 7 И каза на лозаря: Ето, три години, откакто идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я; защо да изтощава земята? 8 А той в отговор му каза: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; 9 и ако след това даде плод – добре, ако ли не – ще я отсечеш. 10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите; 11 и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12 А Иисус, като я видя, я повика и ѝ каза: Жено, освободена си от своята немощ. 13 И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. 14 А началникът на синагогата, като недоволстваше за това, че Иисус изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден. 15 А Господ му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои? 16 А тази жена, като дъщеря на Авраам, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? 17 И като каза това, всичките Му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него. 18 Тогава каза: На какво прилича Божието царство? И с какво да го сравня? 19 Прилича на синапено зърно, което човек взе и хвърли в градината си; и то растеше и стана голямо дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му. 20 И пак каза: С какво да сравня Божието царство? 21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото. 22 И по пътя Си за Ерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше. 23 И някой си Му каза: Господи, малцина ли са онези, които се спасяват? А Той им каза: 24 Борете се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат. 25 След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън и започнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; Той в отговор ще ви каже: Не ви зная откъде сте. 26 Тогава ще започнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб и по нашите улици си поучавал. 27 А Той ще каже: Казвам ви, не ви зная откъде сте*; махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда. 28 Ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън. 29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат в Божието царство. 30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. 31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие. 32 И Той им каза: Идете, кажете на тази лисица: ето, изгонвам демони и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша. 33 Но днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим. 34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте! 35 Ето, вашият дом ви се оставя пуст. Но казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен Онзи, който идва в Господното Име.

Lukas 13 | Библия, синодално издание Верен