Lukas 10 | Библия, синодално издание

1 След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде, 2 и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3 Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. 4 Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте. 5 И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! 6 И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас; 7 и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща. 8 И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; 9 изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие. 10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете: 11 и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие. 12 Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град. 13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Вит саидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли; 14 обаче, на Тир и Сидон ще бъде полеко в съда, отколкото вам. 15 И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш. 16 Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил. 17 Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам. 18 А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; 19 ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; 20 обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21 В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение. 22 И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие. 23 И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате. 24 Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха. 25 И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? 26 А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш? 27 Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“. 28 Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. 29 Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? 30 Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31 Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. 32 Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. 33 Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, 34 и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя. 36 И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? 37 Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така. 38 И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40 А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи и, прочее, да ми помогне. 41 Иисус и отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42 а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да и се отнеме.

Верен

1 След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде. 2 И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3 Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. 4 Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте. 5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом! 6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас. 7 И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща. 8 И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат. 9 И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас. 10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете: 11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило*. 12 Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град. 13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел. 14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. 15 И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален. 16 Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил. 17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват. 18 А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. 19 Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви навреди. 20 Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата. 21 В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. 22 Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие. 23 И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. 24 Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. 25 И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? 26 А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти? 27 А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“ 28 Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш. 29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен? 30 В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. 31 А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна. 32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна. 33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали, 34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 А на следващия ден извади два динариядве надници, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя. 36 Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на попадналия в ръцете на разбойниците? 37 А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти постъпвай също така. 38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. 39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му. 40 А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ тогава да ми помогне. 41 Но Господ в отговор ѝ каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.

Lukas 10 | Библия, синодално издание Верен