Lukas 1 | Библия, синодално издание

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, 2 както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, – 3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, 4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил. 5 В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името и – Елисавета. 6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. 7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. 8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, 9 по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, 10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, – 11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, 12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. 13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; 14 и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; 15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; 16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; 17 и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. 18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. 19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; 20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. 21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. 22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. 23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. 24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. 26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. 28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. 30 И рече и Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31 и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; 33 и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. 34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35 Ангелът и отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. 38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. 39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, 40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. 41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата и; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, 42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 43 И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? 44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. 45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното и от Господа. 46 И рече Мариам: душата ми величае Господа, 47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, 48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; 49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; 50 и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; 51 Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; 52 свали силни от престоли и въздигна смирени; 53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; 54 взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – 55 както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека. 56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си. 57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. 58 И чуха съседите и роднините и, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. 59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. 61 И рекоха и: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. 63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха. 64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. 65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. 66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. 67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: 68 благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ 69 и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, 70 (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) – 71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; 72 за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, – 73 клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; 74 за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, 75 безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. 76 И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, 77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, 78 поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, 79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. 80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.

Верен

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, 3 видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле, 4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. 5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета. 6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. 7 Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 8 И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд, 9 според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. 10 А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън. 11 И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар. 12 А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх. 13 Но ангелът му каза: Не се бой, Захария*, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан*. 14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото ражданест. 58;. 15 Защото ще бъде велик пред Господа*; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба*. 16 И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог. 17 Той ще върви пред лицето Му* в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ*. 18 А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст*. 19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил*, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. 20 И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. 21 А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма. 22 А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. 23 И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома. 24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: 25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят. 26 А в шестия месец ангел Гавриил* беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария. 28 И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените)*. 29 А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав. 30 И ангелът ѝ каза: Не се бой*, Мария, защото си придобила Божията благодат. 31 И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус. 32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния*; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. 33 Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край. 34 А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж? 35 И ангелът в отговор ѝ каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син. 36 Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец. 37 Защото за Бога няма нищо невъзможно*. 38 А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея. 39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, 40 и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета. 41 А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Духст. 15;, 42 и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между женитест. 28; и благословен е плодът на твоята утроба! 43 И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ? 44 Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми. 45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа. 46 И Мария каза: Величае душата ми Господа 47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. 48 Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове. 49 Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име. 50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят. 51 Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. 52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени. 53 Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни. 54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост, 55 както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века*. 56 И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си. 57 А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син. 58 И когато съседите и роднините ѝ чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с неяст. 14;. 59 И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60 Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоанст. 13;. 61 А те ѝ рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име. 62 Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. 63 А той поиска дъсчица и написа: Йоан е името муст. 13;. И те всички се зачудиха. 64 И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога. 65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея. 66 И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него. 67 Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух* и пророкува, казвайки: 68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. 69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид, 70 както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете, 71 спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят; 72 да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет*, 73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: 74 да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, 75 в святост и правда пред Него през всичките си дни. 76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него*, 77 за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им, 78 поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора от висините, 79 за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи стъпките ни в пътя на мира. 80 А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.

Lukas 1 | Библия, синодално издание Верен