3.Mose 7 | Библия, синодално издание

1 Този е законът за жертвата за вина: това е велика светиня. 2 Жертвата за вина трябва да се коли на онова място, дето се коли всесъжението, и с кръвта и да се ръси жертвеникът околовръст. 3 Приносителят трябва да представи всичката и тлъстина, опашката и тлъстината, която обвива вътрешностите, 4 и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; нека отдели това заедно с бъбреците; 5 а свещеникът да изгори това на жертвеника в жертва Господу: това е жертва за вина. 6 Всяко мъжко от свещенически род може да я яде. Тя трябва да се яде на свето място: това е велика светиня. 7 Един е законът както за жертвата за грях, тъй и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който чрез нея извършва очистянето. 8 И когато свещеникът принася чия да е жертва за всесъжение, кожата от жертвата за всесъжението, която принася, принадлежи на свещеника. 9 И всеки хлебен принос, печен в пещ, и всеки такъв, приготвен в подница или в тава, принадлежи на свещеника, който я принася. 10 И всеки хлебен принос, смесен с елей, както и сух, принадлежи на всички синове Ааронови, по равен дял всекиму от тях. 11 Този е пък законът за мирната жертва, която се принася Господу: 12 ако някой я принася от благодарност, то заедно с благодарствената жертва, да принесе безквасни хлябове, месени с елей, и безквасни питки, намазани с елей, и пшенично брашно, напоено с елеи, хлябове, месени с елей. 13 При благодарствената мирна жертва, освен питки, нека принася като свой принос квасен хляб. 14 От всичкия си принос нека принесе едно кое и да е като възношение Господу: това да принадлежи на свещеника, който ръси с кръвта от мирната жертва. 15 Месото от благодарствената мирна жертва да се изяде в деня, когато се принася; от него да се не оставя до сутринта. 16 Ако ли някой принася жертва по оброк или от усърдие, то жертвата му се яде в деня, когато се принася; останалото от нея може да се яде и на другия ден. 17 А каквото от жертвеното месо остане до третия ден, да се изгори на огъня. 18 Ако пък ядат месото от мирната жертва на третия ден, тя не ще бъде благоприятна; на оногова, който я принесе, тя няма да се зачете за нищо: това е осквернение, и който яде от нея, ще вземе грях върху си. 19 Ако това месо се допре до нещо нечисто, да се не яде, а да се изгори на огън; чистото пък месо може да яде всеки чист. 20 Ако ли някой има върху си нечистота и яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си. 21 И ако някой, след като се е допрял да нещо нечисто, до човешка нечистота, или до нечист добитък, или до някой нечист гад, яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си. 22 И рече Господ на Моисея, думайки: 23 кажи на синовете Израилеви: не яжте никаква тлъстина нито от вол, нито от овца, нито от коза. 24 Тлъстина от умряло и тлъстина от разкъсано от звяр може за всякакво нещо да се употребява; а колкото за ядене, не я яжте; 25 защото, който яде тлъстина от добитък, принесен в жертва Господу, ще бъде изтребен из народа си. 26 И никаква птича и добича кръв не яжте във всичките си жилища; 27 а който яде каква и да е кръв, ще бъде изтребен из народа си. 28 Говори още Господ на Моисея, думайки: 29 кажи на синовете Израилеви: който представя Господу мирната си жертва, да принесе част от мирната жертва като принос Господу; 30 с ръцете си да я принесе в жертва Господу: тлъстината заедно с гърдите да принесе (и булото на черния дроб), като полюшва гърдите пред лицето Господне. 31 Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гърдите принадлежат на Аарона и на синовете му. 32 И дясната плешка от вашите мирни жертви, като възношение, давайте на свещеника. 33 Който от синовете Ааронови принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, нему и принадлежи като дял дясната плешка. 34 Защото Аз вземам от синовете Израилеви измежду мирните им жертви полюлените гърди и плешката на възношението и ги давам на свещеник Аарона и на синовете му за вечен дял от синовете Израилеви. 35 Ето дялът на Аарона и дялът на синовете му от жертвите Господни от деня, когато застанат пред Господа да свещенодействуват, 36 що Господ заповяда да им дават синовете Израилеви от деня на помазването им. Това е вечна наредба в поколенията им. 37 Това е законът за всесъжение, хлебен принос, жертва за грях, жертва за ви на, жертва за посвещение и за мирна жертва, 38 що Господ даде Моисею на Синай планина, когато заповяда на синовете Израилеви в Синайската пустиня да принасят Господу своите приноси.

Верен

1 И това е законът за жертвата за вина: тя е пресвята. 2 На мястото, където колят всеизгарянето, да колят и жертвата за вина и с кръвта ѝ свещеникът да поръси олтара от всички страни. 3 От нея да принася цялата ѝ тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите, 4 и двата бъбрека с тлъстината, която е около тях и към слабините, и булото на дроба, което да отдели с бъбреците. 5 И свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън на ГОСПОДА; това е жертва за вина. 6 Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да я яде; на свято място да се яде; тя е пресвята. 7 Както е жертвата за грях, така е и жертвата за вина; един закон да има за тях. Който свещеник прави умилостивение чрез нея, негова да бъде. 8 А свещеникът, който принася на някого всеизгаряне, на този свещеник да бъде кожата на всеизгарянето, което е принесъл. 9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или тава, да бъде на свещеника, който го принася. 10 А всеки хлебен принос, омесен с маслинено масло или сух, да бъде на всички синове на Аарон, на всекиго по равно. 11 А това е законът за примирителната жертва*, която ще се принася на ГОСПОДА: 12 ако някой я принесе за благодарност, с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити, омесени с маслинено масло, и безквасни кори, намазани с масло, и пшенично брашно, направено на пити, омесени с масло. 13 А освен питите да принесе с благодарствената си примирителна жертва и принос от квасен хляб. 14 И от целия си принос да принесе по едно от всички като възвишаем принос пред ГОСПОДА; да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителната жертва. 15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който е принесено; да не оставя от него до сутринта. 16 Но ако жертвата на приноса му е обрек или доброволен принос, да се яде в същия ден, в който е принесъл жертвата си; и каквото остане от нея, да се яде на другия ден; 17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори в огън. 18 И ако нещо от месото на примирителната му жертва се изяде на третия ден, онзи, който я принася, няма да има благоволение и няма да му се счете жертвата; тя ще бъде отвратителна и онзи човек, който яде от нея, ще носи беззаконието си. 19 Месото, което се допре до каквото и да било нечисто нещо, да не се яде; да се изгори в огън. А за месото – всеки, който е чист, да яде месо, 20 но онзи човек, който има нечистота на себе си и яде от месото на ГОСПОДНАТА примирителна жертва, този човек да се изтреби измежду народа си*. 21 Също и онзи човек, който се допре до нечисто нещо, до човешка нечистота или до нечисто животно, или до каквато и да било нечиста гнусота, и яде от месото на ГОСПОДНАТА примирителна жертва, този човек да се изтреби измежду народа си. 22 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 23 Говори на израилевите синове и кажи: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо, нито от овца, нито от коза. 24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда; но в никакъв случай да не ядете от нея. 25 Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън на ГОСПОДА, този човек, който яде от нея, да се изтреби измежду народа сист. 20-21;. 26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, била тя от птица или от животно. 27 Всеки човек, който яде каквато и да е кръв, този човек да се изтреби измежду народа сист. 20-21;. 28 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 29 Говори на израилевите синове и кажи: Който принася примирителна жертваст. 11; на ГОСПОДА, да донесе от примирителната си жертва приноса си на ГОСПОДА. 30 Собствените му ръце да донесат жертвите чрез огън на ГОСПОДА; да донесе тлъстината с гърдите, за да се подвижат гърдите за движим принос пред ГОСПОДА. 31 Свещеникът да изгори тлъстината на олтара, а гърдите да бъдат за Аарон и синовете му. 32 И дясното бедро да давате на свещеника като възвишаем принос от примирителните си жертви. 33 Който от синовете на Аарон принесе кръвта на примирителната жертва и тлъстината, да има за свой дял дясното бедро. 34 Защото Аз взех от израилевите синове, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия принос и ги дадох на свещеника Аарон и на синовете му като вечна наредба от израилевите синове. 35 Това е делът на помазването на Аарон и на помазването на синовете му от жертвите чрез огън на ГОСПОДА в деня, когато ги представи, за да свещенодействат на ГОСПОДА, 36 който дял ГОСПОД заповяда да им се дава от израилевите синове в деня, когато ги помаза. Това е вечна наредба в поколенията им. 37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос и за жертвата за грях, и за жертвата за вина, и за посвещенията, и за примирителната жертва, 38 който ГОСПОД заповяда на Мойсей на Синайската планина в деня, в който заповяда на израилевите синове да принасят жертвите си на ГОСПОДА в Синайската пустиня.

3.Mose 7 | Библия, синодално издание Верен