Jona 1 | Библия, синодално издание Верен

Jona 1 | Библия, синодално издание
1 И биде слово Господне към Иона, син Аматиев: 2 „стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“. 3 И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне. 4 Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие. 5 Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Иона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал. 6 Дойде при него началникът на кораба и му рече: „защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би, Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем“. 7 И рекоха един другиму: „нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда“. Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Иона. 8 Тогава му рекоха: „кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?“ 9 Той им рече: „аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата“. 10 Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: „защо направи това?“ – защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, – както той сам им бе обадил. 11 И рекоха му: „какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?“ Защото морето все се вълнуваше. 12 Тогава той им рече: „вземете ме и ме хвърлете в морето, – и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря“. 13 Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях. 14 Тогава извикаха към Господа и рекоха: „молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно!“ 15 И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост. 16 И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 ГОСПОДНОТО слово беше към Йона, сина на Аматий, и каза: 2 Стани, иди в големия град Ниневия и прогласявай против него, защото злината му се изкачи пред Мен. 3 А Йона стана да побегне в Тарсис от лицето на ГОСПОДА. И слезе в Йопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис, и плати за пътуването си и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от лицето на ГОСПОДА. 4 А ГОСПОД надигна силен вятър в морето и стана голяма буря в морето, и изглеждаше, че корабът ще се разбие. 5 И моряците се уплашиха и извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето вещите, които бяха в кораба, за да олекне от тях. А Йона беше слязъл и легнал на дъното на кораба и спеше дълбоко. 6 И капитанът на кораба се приближи до него и каза: Какво спиш? Стани, призови Бога си – може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем! 7 И си казаха един на друг: Елате да хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни е това зло. И хвърлиха жребий и той падна на Йона. 8 И му казаха: Кажи ни, молим те, заради кого ни е това зло! Каква ти е работата и откъде идваш? Коя е страната ти и от кой народ си? 9 А той им каза: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, който е направил морето и сушата. 10 И мъжете твърде много се уплашиха и му казаха: Какво си сторил? Защото мъжете бяха разбрали, че той бяга от лицето на ГОСПОДА, понеже им беше казал. 11 И му казаха: Какво да ти направим, за да утихне за нас морето? Защото морето ставаше все по-бурно. 12 И им каза: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мен ви постигна тази голяма буря. 13 А мъжете гребяха силно, за да върнат кораба към сушата, но не можеха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. 14 И извикаха към ГОСПОДА и казаха: Молим Те, ГОСПОДИ, молим Те да не загинем заради душата на този човек! И не налагай върху нас невинна кръв, защото Ти, ГОСПОДИ, си извършил, каквото си искал. 15 И взеха Йона и го хвърлиха в морето, и яростта на морето утихна. 16 И мъжете се убояха твърде много от ГОСПОДА и принесоха жертва на ГОСПОДА и направиха обреци. 17 А ГОСПОД определи една голяма риба да погълне Йона. И Йона беше в корема на рибата три дни и три нощи.