Hiob 4 | Библия, синодално издание

1 Иотговори Елифаз Теманец и рече: 2 ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори! 3 Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце, 4 твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене. 5 А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом. 6 Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища – твое упование? 7 Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани? 8 Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват; 9 от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват. 10 Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват; 11 силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват. 12 И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея. 13 Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците, 14 мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости. 15 И дух премина над мене; космите ми настръхнаха. 16 Той застана, – но аз не разпознах образа му, – само облик беше пред очите ми; тихо веене, – и аз чувам глас: 17 човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец? 18 Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци: 19 толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец. 20 Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем. 21 Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.

Верен

1 Тогава теманецът Елифаз отговори и каза: 2 Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори? 3 Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил. 4 Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил. 5 А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш. 6 Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти – надеждата ти? 7 Спомни си сега – кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са? 8 Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат. 9 От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват. 10 Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават. 11 Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват. 12 А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови. 13 Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада, 14 ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха. 15 Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха. 16 Застана – но аз изгледа му не познах – като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас: 17 Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си? 18 Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява, 19 а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца! 20 От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги. 21 Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Hiob 4 | Библия, синодално издание Верен