Hiob 39 | Библия, синодално издание

1 Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите? 2 Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат? 3 Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си; 4 децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях. 5 Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно, 6 на което съм отредил степта за къща и солниците – за жилище? 7 Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача, 8 дири си храна по планините и се впуща на всеки злак. 9 Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли? 10 Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата? 11 Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа? 12 Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти? 13 Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух? 14 Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка, 15 и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче; 16 жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът и ще отиде напразно, 17 защото Бог не и е дал мъдрост и не я е надарил с разум; 18 а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му. 19 Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива? 20 Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас, 21 рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие; 22 смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч; 23 кънти тул над него, блещи копие и сулица; 24 в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук; 25 щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика. 26 Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне? 27 По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо? 28 Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места; 29 оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч; 30 пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той. 31 Продължи Господ и рече на Иова: 32 който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря. 33 Отговори Иов Господу и рече: 34 ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си. 35 Веднъж говорих, – сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.

Верен

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? 2 Броиш ли колко месеца изпълват и знаеш ли времето на раждането им? 3 Навеждат се, раждат малките си, от болките си се освобождават. 4 Малките им заякват, растат в полето, излизат и не се връщат при тях. 5 Кой е пуснал на свобода дивото магаре и е развързал връзките на дивия осел, 6 за когото съм направил пустинята за дом и солената земя за негово жилище? 7 То се присмива на градския шум, не чува виковете на водача. 8 Планините, които обикаля, са негово пасбище и търси всякаква зеленина. 9 Ще иска ли да ти работи дивото говедо, или ще пренощува ли в яслите ти? 10 Ще впрегнеш ли дивото говедо с въжета на браздата и ще браносва ли то долините след теб? 11 Ще му се довериш ли, защото силата му е голяма, и ще повериш ли труда си на него? 12 Ще разчиташ ли на него да ти прибере реколтата, да я събере в хармана ти? 13 Весело пляскат крилата на камилоптицата – те крила и пера на щъркел ли са? 14 Защото тя оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта, 15 и забравя, че крак може да ги смаже, или че див звяр може да ги стъпче. 16 С малките си се държи жестоко, като че не са нейни; труди се напразно и не я е грижа, 17 понеже Бог я е лишил от мъдрост, не ѝ е разум отредил. 18 Във времето, когато се изправи, тя се присмива на коня и на ездача му. 19 Ти ли си дал сила на коня и облякъл шията му с грива? 20 Ти ли го караш да скача като скакалец? Неговото великолепно пръхтене е ужасно. 21 Рови с крак в долината и ликува в силата си; излиза срещу оръжията; 22 присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча; 23 тулът дрънчи срещу него, острие на копие и ятаган. 24 С буйство и ярост той препуска по земята и не спира при гласа на тръбата. 25 Щом засвири тръбата, той казва: О-хо! – и отдалеч подушва боя, гръмовния зов на военачалниците и бойния вик. 26 Чрез твоя разум ли лети нагоре ястребът, простирайки крилете си на юг? 27 При твоята заповед ли се издига орелът и прави гнездото си нависоко? 28 Той живее на канарите, обитава на скалисти зъбери и непристъпни места. 29 Оттам съзира плячката, очите му я виждат отдалеч. 30 Малките му също смучат кръв, и където има убити, там е той.

Hiob 39 | Библия, синодално издание Верен