Hiob 30 | Библия, синодално издание

1 А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си. 2 И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето. 3 Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла; 4 късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът. 5 Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци, 6 за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали. 7 Реват между храстите, врат се под тръните. 8 Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята! 9 Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им. 10 Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми. 11 Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми. 12 Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене. 13 А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник. 14 Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми. 15 Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак. 16 И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха. 17 Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие. 18 С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат. 19 Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел. 20 Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, – стоя, а Ти само ме гледаш. 21 Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене. 22 Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш. 23 Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи. 24 Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани? 25 Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните? 26 Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма. 27 Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха. 28 Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам. 29 Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици. 30 Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега. 31 И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми – глас плачевен.

Верен

1 Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя. 2 Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива? 3 Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение, 4 между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът. 5 Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец. 6 Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите. 7 Ревяха между храстите и се събираха под тръни. 8 Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята. 9 А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка. 10 Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми. 11 Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен. 12 Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват. 13 Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник. 14 Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат. 15 Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак. 16 И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни. 17 Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават. 18 С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми. 19 В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел. 20 Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш. 21 Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш. 22 Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш – 23 защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи. 24 Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли? 25 Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха? 26 Добро очаквах – зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак. 27 Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни. 28 Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам. 29 На чакалите аз станах брат и на камилоптиците – другар. 30 Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън. 31 Арфата ми стана на ридание и флейтата ми – глас на оплаквачи.

Hiob 30 | Библия, синодално издание Верен