Hiob 27 | Библия, синодално издание
1Продължи Иов възвишената си реч и каза:2жив е Бог, Който ме лиши от съд, и Вседържителят, Който огорчи душата ми,3че, докле още диханието ми е в мене и духът Божий в ноздрите ми,4устата ми не ще проговорят неправда, и езикът ми не ще произнесе лъжа!5Далеч от мене да ви призная за справедливи; докле не умра, не ще отстъпя от своята непорочност.6Здраво държах правдата си и не ще я отпусна; не ще ме укори сърцето ми през всичките ми дни.7Врагът ми ще бъде като нечестивец, и въставащият против мене – като беззаконник.8Защото, каква надежда за лицемереца, когато Бог вземе, когато изтръгне душата му?9Ще чуе ли Бог вика му, кога го сполети беда?10Ще се утешава ли той с Вседържителя и ще призовава ли Бога във всяко време?11Ще ви явя, какво има в ръката Божия; не ще скрия, какво има у Вседържителя.12Ето, всички вие сами видяхте; и за какво толкоз празнословите?13Ето участта от Бога за беззаконника и наследието, което потисниците получават от Вседържителя.14Ако синовете му се умножават, ще бъдат под меч; и потомците му не ще се наситят с хляб.15Останалите след него смъртта ще свали в гроб, и вдовиците им няма да плачат.16Да натрупа и купища сребро, колкото пръстта, и да приготви дрехи, колкото калта,17той ще приготви, ала ще се облича праведникът, и безпорочният ще получи среброто за свой дял.18Гради си къща като молец и като пъдар си прави колиба;19ляга да спи богат, и не се дига такъв; отваря очи, и не е вече онзи.20Ужаси като голяма вода ще го постигнат; нощем ще го грабне буря.21Ще го дигне източен вятър и понесе, и бързо ще литне с него.22Ще налети върху му и не ще го пожали, колкото и да се сили да избегне от ръцете му.23Ще плеснат ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му!
Верен
1Тогава Йов продължи беседата си и каза:2Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми –3докато дишането ми е в мен и Божият дъх – в ноздрите ми,4устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!5Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.6Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.7Врагът ми нека бъде като безбожния и който се надига против мен – като беззаконния.8Защото, каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му?9Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда?10Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?11Аз ще ви наставя за Божията сила, няма да скрия това, което е у Всемогъщия.12Ето, всички вие сте видели – защо тогава бъбрите такива суети?13Това е от Бога делът на безбожния и наследството, което насилниците получават от Всемогъщия.14Ако синовете му се умножават, за меча са и издънките му няма да се наситят с хляб.15Останалите от него смъртта ще свали в гроба и вдовиците му няма да ги оплачат.16Макар да трупа сребро като пръст и да приготвя дрехи като кал,17приготвя ги, но праведният ще ги носи и невинни ще си разделят среброто.18Построява къщата си като молец или като колиба, направена от пазач.19Богатият ляга и няма да се прибере; отваря очите си и го няма.20Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта.21Източният вятър го отнася и той си отива, изтръгва го от мястото му.22Хвърля камъни срещу него без пощада, той бяга отчаяно от ръката Му.23Ще пляскат с ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.