Hiob 24 | Библия, синодално издание

1 Защо не са скрити от Вседържителя времената, и ония, които Го знаят, не виждат дните Му? 2 Преместят межди, откарват стада и ги пасат у тях си; 3 от сираци отнемат осел, от вдовица вземат вол за залог; 4 сиромаси избутват от пътя, всички унижени на земята са принудени да се крият. 5 Ето, като диви осли в пустиня, излизат те по работата си, като стават рано за плячка; степта дава хляб за тях и за децата им; 6 жънат по чужди ниви, и берат грозде у нечестивеца; 7 нощуват голи без покрив и без облекло на студ; 8 биват мокрени от планински дъждове и, нямайки убежище, притискат се о скалата; 9 отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха; 10 карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове; 11 между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в линове и жадуват. 12 В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това. 13 Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата и и не ходят по пътеките и. 14 На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец. 15 И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, – и затуля лице. 16 В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина. 17 Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка. 18 Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята. 19 Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята – грешниците. 20 Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът, 21 който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро. 22 Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си. 23 А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища. 24 Вдигнаха се високо, – и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховцете на класовете, се скършват. 25 Ако това не е тъй, – кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?

Верен

1 Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му? 2 Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат. 3 Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата. 4 Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият. 5 Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им. 6 Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния. 7 Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа. 8 Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон. 9 Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха. 10 Карат голия да си отиде без дрехаст. 7; и които носят сноповете, остават гладни. 11 Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни. 12 Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие. 13 Тези са противниците на светлината, не познават пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ. 14 Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец. 15 И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! – и слага покривало на лицето си. 16 В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината. 17 Защото зората за всички тях е смъртна сянкаст. 13;, защото познават ужасите на смъртната сянка. 18 Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята. 19 Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол – съгрешилите. 20 Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво. 21 Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата. 22 Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си. 23 Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им. 24 Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове. 25 Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?

Hiob 24 | Библия, синодално издание Верен