Hiob 23 | Библия, синодално издание

1 Отговори Иов и рече: 2 дори и сега речта ми е горчива: страданията ми са по-тежки от охканията ми. 3 О, да знаех де да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му! 4 Изложил бих пред Него моето дело и напълнил бих устата си с оправдание; 5 узнал бих думите, с които Той ще ми отговори, и разбрал бих, какво ще ми каже. 6 Нима Той в пълна мощ би взел да се бори с мене? О, не! Стига само Той да обърнеше внимание на мене. 7 Тогава праведник би могъл да се бори с Него, – и аз винаги бих получил свобода от моя Съдия. 8 Но ето, аз вървя напред – и Него Го няма, назад – и Го не намирам; 9 върши ли Той нещо на лява страна, аз не виждам; крие ли се на дясна, не съзирам. 10 Но Той знае пътя ми; нека ме изпита, – ще изляза като злато. 11 Ногата ми здраво се държи о пътеките Му; пътищата Му пазих и не се отклонявах. 12 От заповедите на устата Му не отстъпих; думите на устата Му пазих повече, отколкото моите правила. 13 Но Той е твърд; кой ще Го отклони? Той върши каквото иска душата Му. 14 Така, Той ще изпълни отреденото за мене, и подобно на това у Него има много. 15 Поради това аз треперя пред лицето Му; размишлявам – и се плаша от Него. 16 Бог ме обезсърчи, и Вседържителят ме уплаши. 17 Защо не съм унищожен преди тая тъма, и Той не скри мрака от лицето ми!

Верен

1 Тогава Йов отговори и каза: 2 Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога. 3 О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му! 4 Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил, 5 узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал. 6 Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал. 7 Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си. 8 Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам; 9 наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам. 10 Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато. 11 Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил. 12 От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си. 13 Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави. 14 Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него. 15 Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него. 16 Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси, 17 тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.

Hiob 23 | Библия, синодално издание Верен