Hiob 21 | Библия, синодално издание
1Иов отговори и рече:2изслушайте внимателно речта ми; това ще ми бъде утеха от вас.3Потърпете ме, и аз ще говоря; а после, откак поговоря, присмивайте се.4Нима към човек ми е думата? Та как да не бъда малодушен?5Погледнете ме и се ужасете, па турете пръст на уста.6Спомня ли си само, – изтръпвам, и трепет обзема тялото ми.7Защо беззаконниците живеят, достигат старост, па и по сила са яки?8Децата им са с тях пред лицето им, и внуците им са пред очите им.9Къщите им са в мир и без страх, и жезълът Божий не е върху тях.10Бикът им оплодотворява и не пропуща, кравата им зачева и не помята.11Отпущат малките си като стадо, и децата им скачат.12Провикват се при тимпани и гусли и веселят се при пищелки;13прекарват дните си в щастие и в един миг слизат в преизподнята.14А между това казват Богу: отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища!15Какво е Вседържителят, та да Му служим? И каква полза да прибягваме към Него?16Виждаш, щастието им не е от техните ръце. – Далеч от мене съветът на нечестивите!17Често ли угасва светилото у беззаконниците и ги налита беда, а Той в гнева Си ги надарява със страдания?18Те трябва да бъдат като сламка пред вятъра и като плява, завявана от вихрушка.19Ще кажеш: Бог пази злочестината му за неговите деца. – Нека въздаде Той на самия него, за да знае той това.20Нека очите му видят злочестината му, и нека сам пие от гнева Вседържителев.21Защото, какво го е грижа за дома му после него, кога броят на месеците му се свърши?22Но Бога ли ще учим на мъдрост, когато Той съди и горните?23Един умира в най-пълни сили, съвсем спокоен и мирен;24вътрешностите му са пълни с мас и костите му напоени с мозък.25Друг пък умира с огорчена душа, без да е вкусил добро.26И те наедно ще лежат в пръстта, и червеи ще ги покрият.27Зная вашите мисли и хитрини, които кроите против мене.28Ще кажете: де е княжевият дом, и де е шатрата, в която са живели беззаконниците?29Нима не сте разпитвали пътешественици и не сте запознати с техните наблюдения,30че в ден на погибел злодеецът бива пощаден; в ден на гняв отвежда се настрани?31Кой ще му покаже пред лицето неговия път и кой ще му отвърне за онова, що е вършил той?32Съпровождат го до гробищата и на гроба му поставят стража.33Долинските буци за него са сладки, и след него върви тълпа люде, а вървещите пред него чет нямат.34Как тогава желаете да ме утешавате със суета? В отговорите ви остава само лъжа.
Верен
1Тогава Йов отговори и каза:2Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.3Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.4На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?5Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!6Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.7Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?8Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им – пред очите им.9Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.10Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.11Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.12Издигат глас със тимпанче и арфа и се радват при звука на флейта.13Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.14И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!15Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?16Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!17Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,18и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?19Дали Бог пази греха му за децата му? Да отплати на него, за да разбере!20Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!21Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?22Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?23Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;24ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.25А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.26Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.27Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.28Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?29Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?30Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.31Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?32Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.33Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.34Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.