Hiob 19 | Библия, синодално издание

1 Отговори Иов и рече: 2 докога ще мъчите душата ми и ще ме терзаете с думи? 3 Ето, вече десет пъти ме посрамявате, и не ви е срам да ме измъчвате. 4 Ако съм и наистина прегрешил, прегрешението ми си остава за мене. 5 Ако пък искате да ми се големеете и да ме укорите с моя позор, 6 знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота. 7 Ето, аз викам: неправда! И никой не слуша; крещя, и съд няма. 8 Той ми прегради пътя, и не мога да премина, и върху пътеките ми спусна тъма. 9 Свлече от мене славата ми и сне венеца от главата ми. 10 Отвред ме разсипа, и аз отивам; и като дърво изтръгна Той надеждата ми. 11 Разпали гнева Си против мене и ме счита между Своите врагове. 12 Полковете Му дойдоха заедно, запътиха се към мене и се разположиха около шатрата ми. 13 Братята ми Той отдалечи от мене, и онези, които ме познават, странят от мен. 14 Напуснаха ме ближните ми, и забравиха ме познайниците ми. 15 Намерилите подслон в къщата ми и слугините ми смятат ме за чужд; външен станах в техни очи. 16 Викам слугата си, и той се не отзовава; с устата си трябва да го моля. 17 Дъхът ми дотегна на жена ми, и аз трябва да я моля зарад децата на утробата си. 18 Дори малките деца ме презират: подигна се, и те се гаврят с мене. 19 От мене се гнусят всичките ми най-верни приятели, и онези, които обичах, се обърнаха против мене. 20 Костите ми прилепнаха о кожата ми и плътта ми, и аз останах с кожа само около зъбите си. 21 Смилете се, смилете се над мене, вие, приятели мои, – защото ръката Божия се допря до мене. 22 Защо и вие ме гоните, както Бог, и с плътта ми не можете да се наситите? 23 О, да бяха думите ми написани! Да бяха на книга начертани 24 с желязно длето и с олово, – да бяха на вечни времена върху камък издълбани! 25 Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, 26 и аз в плътта си ще видя Бога. 27 Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми! 28 Вам се падаше да кажете: защо го гоним? Като че коренът на злото е в мене намерен. 29 Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда, и знайте, че има съд.

Верен

1 Тогава Йов отговори и каза: 2 Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате? 3 Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате. 4 И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава. 5 Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми, 6 знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил. 7 Ето, аз викам: Неправда! – но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие. 8 Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми. 9 Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми. 10 Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво. 11 Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си. 12 Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми. 13 Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен. 14 Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха. 15 Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец. 16 Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си. 17 Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми – на децата на майчината ми утроба. 18 Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен. 19 Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен. 20 Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си. 21 Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря! 22 Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми? 23 О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга! 24 Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово! 25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време* ще застане на земята. 26 И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога, 27 когото сам аз ще видя и моите очи ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се. 28 Като казвате: Как ще го гоним? – и че коренът на това се намира в мен – 29 тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.

Hiob 19 | Библия, синодално издание Верен