Hiob 17 | Библия, синодално издание

1 Дишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми. 2 Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно. 3 Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене? 4 Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват. 5 Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат. 6 Той ме направи притча за народа и гаврило за него. 7 Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка. 8 Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца. 9 Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява. 10 Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас. 11 Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми – са разбити. 12 А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата. 13 Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си; 14 на гроба ще река: ти си ми баща, на червея – ти си ми майка и сестра. 15 А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам? 16 Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.

Верен

1 Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават*. 2 Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди? 3 Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка? 4 Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш. 5 Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат. 6 Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето. 7 Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка. 8 Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера. 9 А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен. 10 Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас. 11 Дните ми преминаха*; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми. 12 Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака. 13 Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака. 14 Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми! 15 Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види? 16 Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

Hiob 17 | Библия, синодално издание Верен