Hiob 16 | Библия, синодално издание

1 Отговори Иов и рече: 2 слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички! 3 Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй? 4 И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас; 5 подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал. 6 Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава? 7 Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие. 8 Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява. 9 Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене. 10 Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене. 11 Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци. 12 Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си. 13 Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми, 14 пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец. 15 Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си. 16 Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка, 17 макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста. 18 Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма. 19 И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините! 20 Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми. 21 О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен! 22 Защото краят на годините ми иде и аз заминавам на път невъзвратен.

Верен

1 Тогава Йов отговори и каза: 2 Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие! 3 Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш? 4 Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас. 5 Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение. 6 Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава? 7 Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши. 8 Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми. 9 Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си. 10 Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се. 11 Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля. 12 Бях в покой – Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави. 13 Стрелците Му ме обикалят – пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята. 14 Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан. 15 Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях. 16 Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми, 17 макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва. 18 О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми! 19 Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен – във висините. 20 Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога, 21 за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син – пред ближния му. 22 Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

Hiob 16 | Библия, синодално издание Верен