Hiob 11 | Библия, синодално издание

1 Отговори Софар Наамец и рече: 2 нима на много думи не може да се даде отговор, и нима многоречивият човек е прав? 3 Твоето празнословие ще накара ли човеците да мълчат, за да се присмиваш ти, и да няма кой да те посрами? 4 Ти рече: съждението ми е вярно, и аз съм чист в Твоите очи. 5 О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе 6 и ти откриеше тайните на мъдростта, че теб ти се пада двойно повече да понесеш! И тъй, знай, че Бог за тебе предаде на забрава някои от твоите беззакония. 7 Можеш ли ти с изследване намери Бога? Можеш ли съвършено постигна Вседържителя? 8 Той е по-висок от небесата, – какво можеш стори? По-дълбоко от преизподнята, – какво можеш узна? 9 По-дълга от земята е мярката Му и по-широка от морето. 10 Ако Той мине и заключи някого в окови и го извади на съд, то кой ще Го отклони? 11 Защото Той знае лъжците и вижда беззаконието; ще ли го остави без внимание? 12 Но суетният човек умува, макар и човек да се ражда като диво осле. 13 Ако насочиш сърцето си и простреш към Него ръце, 14 и ако има порок в ръката ти, а ти го отмахнеш и не оставиш беззаконието да обитава в твоите шатри, 15 то ще подигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш. 16 Тогава ще забравиш тъгата: като за оттекла се вода ще си спомняш за нея. 17 И животът ти ще тръгне по-ясен от пладне; ще просветлееш като утро. 18 И ще бъдеш спокоен, защото има надежда; ти си ограден, и можеш да спиш безопасно. 19 Ще лежиш, и не ще има кой да застрашава, и мнозина ще ти се подмилкват. 20 А очите на беззаконниците ще изтекат, прибежището им ще пропадне, и надеждата им ще изчезне.

Верен

1 Тогава нааматецът Софар отговори и каза: 2 Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек? 3 Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами? 4 Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти. 5 Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб, 6 да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти. 7 Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния? 8 Високи като небето са – какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са – какво можеш да познаеш? 9 Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето. 10 Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре? 11 Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание? 12 Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек? 13 Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него, 14 ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти. 15 Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш; 16 защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води. 17 И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане. 18 И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност. 19 И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение. 20 А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.

Hiob 11 | Библия, синодално издание Верен