Hiob 10 | Библия, синодално издание
1Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.2Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?3Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?4Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?5Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,6та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,7ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?8Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш?9Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?10Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,11с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,12живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?13Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, –14че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.15Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:16то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.17Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.18И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;19о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!20Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,21преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка,22в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.
Верен
1Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.2Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!3Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?4Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?5Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти – като дни на мъж,6за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?7Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.8Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло – и ще ме погълнеш ли?9Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта?10Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?11С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.12Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.13Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб:14ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.15Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми,16защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.17Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.18Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!19Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.20Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,21преди да ида там – и няма да се върна – в земя на мрак и сянка на смъртта;22в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.