Johannes 6 | Библия, синодално издание

1 След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско. 2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните. 3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си. 4 И приближаваше Пасха, празникът иудейски. 5 А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? 6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи. 7 Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко. 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва: 9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души? 10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди. 11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше. 12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо. 13 И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха. 14 Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света. 15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък. 16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето 17 и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях. 18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше. 19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха. 20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се! 21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха. 22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували. 23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение. 24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса. 25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук? 26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. 28 Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии? 29 Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. 30 А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“. 32 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света. 34 А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб. 35 Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. 36 Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате. 37 Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън; 38 защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. 39 А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. 40 Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден. 41 Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето. 42 И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето? 43 Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден. 45 У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене. 46 Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца. 47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; 50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. 51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. 52 Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? 53 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. 54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. 56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. 57 Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки. 59 Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум. 60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша? 61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява? 62 Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди? 63 Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот. 64 Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде. 65 И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец. 66 От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. 67 Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, 69 и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий. 70 Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол. 71 Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.

Верен

1 След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро. 2 А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. 3 И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си. 4 А наближаваше Пасхата, юдейският празник. 5 Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези? 6 А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи. 7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко. 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: 9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора? 10 Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11 Иисус взе хлябовете и като благодари*, ги раздаде на учениците, а учениците – на седналите; също така и от рибите, колкото искаха. 12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. 13 И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли. 14 Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света. 15 А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. 16 А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото 17 и влязоха в лодка, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях. 18 И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър. 19 И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия5-6 километра, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към лодката; и се уплашиха. 20 Но Той им каза: Аз съм; не се бойте! 21 Тогава те с желание Го взеха в лодката и веднага лодката се намери при сушата, към която отиваха. 22 На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в лодката с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами, 23 обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарилст. 11;; 24 и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в лодките и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус. 25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук? 26 В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот*, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си. 28 Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела? 29 Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил. 30 Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“ 32 На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света*. 34 А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. 35 Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота*; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее. 36 Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате. 37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя; 38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил. 39 Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден. 40 И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден*. 41 Тогава юдеите зароптаха против Негост. 61;, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42 И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето? 43 Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отецст. 65;, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния денст. 39;. 45 Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен. 46 Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца. 47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха. 50 Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре. 51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето*. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света. 52 Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му? 53 Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния денст. 39;. 55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него. 57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен. 58 Това е хлябът, който слезе от небетост. 51;; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века. 59 Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум. 60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша? 61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаятст. 41;, им каза: Това ли ви препъва? 62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди? 63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот. 64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде. 65 И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отецст. 44;. 66 Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него. 67 Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот; 69 и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи. 70 Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол? 71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Johannes 6 | Библия, синодално издание Верен