Johannes 5 | Библия, синодално издание

1 Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. 2 А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалия, по еврейски наричана Витезда*, която има пет притвора; 3 в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, 4 защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. 5 Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. 6 Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? 7 Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. 8 Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи, 9 И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. 10 Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. 11 Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. 12 Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? 13 Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. 14 След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. 15 Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери. 16 Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота. 17 А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя. 18 Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу. 19 На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът. 20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие. 21 Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. 22 Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина, 23 та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил. 24 Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25 Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27 и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29 и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане 30 Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. 31 Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско. 32 Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене. 33 Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината. 34 Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие. 35 Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му. 36 Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил. 37 И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели; 38 и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил. 39 Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене. 40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. 41 От човеци слава не приемам, 42 но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия. 43 Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете. 44 Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? 45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, Моисей, на когото се вие уповавате. 46 Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. 47 Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?

Верен

1 След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим. 2 А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет преддверия. 3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата. 4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да страдаше.) 5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 6 Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш? 7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен. 8 Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. 9 И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота. 10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; не ти е позволено да носиш постелката си. 11 Но той им каза: Онзи, който ме изцели, Той ми каза: Вдигни постелката си и ходи. 12 Попитаха го: Кой е Човекът, който ти каза: Вдигни постелката си и ходи? 13 А изцеленият не знаеше кой е; защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, което беше на онова място. 14 По-късно Иисус го намери в храма и му каза: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо. 15 Човекът отиде и каза на юдеите, че Иисус е, който го изцели. 16 Затова юдеите гонеха Иисус (и търсеха случай да Го убият), защото вършеше тези неща в събота. 17 А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя. 18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога. 19 Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът*. 20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие. 21 Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска. 22 Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина*, 23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил. 24 Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. 25 Истина, истина ви казвам: идва часът, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. 26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; 27 и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син*. 28 Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му 29 и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си*; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Своята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил. 31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. 32 Друг е, който свидетелства за Мен*; и Аз зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно. 33 Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината. 34 Но Аз не приемам свидетелство от човекст. 41;; а казвам това, за да се спасите вие. 35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте за малко време да се радвате в неговата светлина. 36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от това на Йоан*; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил. 37 И Отец, който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен*. Вие нито сте чули гласа Му някога, нито образа Му сте видели. 38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате на Този, когото Той е пратил. 39 Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен*, 40 а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот. 41 От хора слава не приемам*; 42 но ви зная, че вие нямате в себе си Божията любов. 43 Аз дойдох в Името на Своя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете. 44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог? 45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се надявате. 46 Защото, ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мен писа*. 47 Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?

Johannes 5 | Библия, синодално издание Верен