Johannes 4 | Библия, синодално издание

1 Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава, 2 – макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, – 3 остави Иудея и отиде пак в Галилея. 4 А трябваше да мине Той през Самария. 5 И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. 6 Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. 7 Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия. 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) 10 Иисус и отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. 11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? 12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? 13 Иисус и отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. 15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. 16 Иисус и казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. 17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус и казва: добре каза, че мъж нямаш; 18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. 19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. 21 Иисус и казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. 22 Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. 23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. 24 Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. 25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. 26 Иисус и казва: Аз съм, Който говоря с тебе. 27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: 29 дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? 30 Тогава те излязоха из града и идеха към Него. 31 Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! 32 Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. 33 Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде? 34 Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. 35 Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. 36 Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. 37 Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. 38 Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд. 39 И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. 40 Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. 41 И още по-много народ повярва поради словото Му. 42 А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос. 43 А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. 44 Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет. 45 Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, – понеже и те бяха ходили на празника. 46 И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране. 48 А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате. 49 Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми. 50 Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна. 51 Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив. 52 А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата. 53 Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54 Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.

Верен

1 И така, когато Господ узна, че фарисеите чули, че Иисус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан – 2 не че Сам Иисус кръщаваше, а учениците Му – 3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея*. 4 Но трябваше да мине през Самария. 5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. 6 Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият часпо пладне. 7 Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус ѝ каза: Дай Ми да пия. 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. 10 Иисус в отговор ѝ каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода. 11 Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? 12 Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му? 13 Иисус в отговор ѝ каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не извървявам толкова път дотук, за да изваждам. 16 Иисус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук. 17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Иисус ѝ каза: Добре каза, че нямаш мъж; 18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза. 19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи върху този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. 21 Иисус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. 25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. 26 Иисус ѝ каза: Аз съм, който разговарям с теб. 27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29 Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направиласт. 39;. Да не би Той да е Христос? 30 Тогава те излязоха от града и отиваха към Него. 31 Междувременно учениците молеха Иисус, като казваха: Равви, яж. 32 Но Той им каза: Аз имам да ям храна, за която вие не знаете. 33 Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене? 34 Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. 35 Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. 37 Защото в това отношение истинна е поговорката, че един сее, а друг жъне. 38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд. 39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм направила*. 40 И така, когато дойдоха самаряните при Него, Го помолиха да остане при тях; и преседя там два дни. 41 И още мнозина повярвахаст. 39; заради Неговото слово; 42 а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света. 43 След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилеяст. 3;; 44 защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място. 45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 46 И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48 Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. 49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло. 50 Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде. 51 И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив. 52 А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави. 53 И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54 Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.

Johannes 4 | Библия, синодално издание Верен