Johannes 19 | Библия, синодално издание Верен

Johannes 19 | Библия, синодално издание
1 Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува. 2 И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, 3 и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници. 4 Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина. 5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът! 6 А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина. 7 Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. 8 Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. 10 Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? 11 Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. 12 От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря. 13 Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон*, а по еврейски Гавата. 14 Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! 15 Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. 16 И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. 17 И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса. 19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм. 22 Пилат отговори: каквото писах, писах. 23 Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу. 24 Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците. 25 При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. 29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. 30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. 31 И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. 32 Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. 33 А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; 34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. 35 И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. 36 Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“. 37 И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“. 38 След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. 39 Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. 40 Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват. 41 На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Тогава Пилат взе Иисус и нареди да Го бият. 2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и Му облякоха пурпурна дреха, 3 и казваха: Привет, Царю юдейски!; и Му удряха плесници. 4 Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам в Него никаква вина. 5 Тогава Иисус излезе навън, носейки трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човекът! 6 А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го!* Пилат им каза: Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам вина в Него*. 7 Юдеите му отговориха: Ние имаме закон и според нашия закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божи Син. 8 А Пилат, като чу тази дума, още повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията и каза на Иисус: Ти откъде си? Но Иисус не му даде отговор. 10 Тогава Пилат Му каза: На мен ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна? 11 Иисус му отговори: Ти нямаше да имаш никаква власт над Мен, ако не ти беше дадено от горе; затова, по-голям грях има онзи, който Ме предаде на теб. 12 Оттогава Пилат търсеше начин да Го пусне, но юдеите викаха, като казваха: Ако пуснеш Този, не си приятел на императора! Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора! 13 А Пилат, като чу тези думи, изведе Иисус навън и седна на съдийския престол, на мястото, наречено Каменната настилка, а на еврейски – Гавата. 14 Беше денят на Приготовление на Пасхатаст. 31;, около шестия час. И той каза на юдеите: Ето вашият Цар! 15 А те извикаха: Махни Го! Махни Го! Разпъни Го!* Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен императора! 16 Затова той им Го предаде да бъде разпънат. И така, те взеха Иисус и Го отведоха. 17 И Той, носейки кръста Си, излезе на мястото, наречено Лобно, което на еврейски се казва Голгота, 18 където Го разпънаха, и с Него други двама – от едната и от другата страна, а Иисус по средата. 19 А Пилат написа и надпис и го постави на кръста. А написаното беше: Иисус Назарянинът, юдейският Цар. 20 Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Иисус, беше близо до града и написаното беше на еврейски, на гръцки и на латински. 21 А главните свещеници на юдеите казаха на Пилат: Недей да пишеш: Юдейският Цар, а Самозваният юдейски Цар. 22 Пилат отговори: Каквото писах, писах. 23 А войниците, като разпънаха Иисус, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла – на всеки войник по един дял; взеха и долната Му дреха. А дрехата не беше шита, а изтъкана цялата от горе. 24 Затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни писанието, което казва: „Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ И така, войниците направиха това. 25 А при кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалена. 26 А Иисус, като видя майка Си и ученика, когото любеше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоят син! 27 После каза на ученика: Ето твоята майка! И от онзи час ученикът я прибра в своя дом. 28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм. 29 А там беше сложен съд, пълен с оцет; и те напоиха гъба с оцет, набучиха я на исоп и я поднесоха до устата Му. 30 А Иисус, като прие оцета, каза: Свърши се! И като наведе глава, предаде дух. 31 И понеже беше денят на Приготовлението*, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велика, юдеите помолиха Пилат да им пречупят краката и да ги махнат оттам. 32 Тогава войниците дойдоха и пречупиха краката на единия и на другия, които бяха разпънати с Него. 33 Но когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха краката. 34 Но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода. 35 И този, който видя, свидетелства, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. 36 Защото това стана, за да се изпълни писанието: „Кост Негова няма да се строши“; 37 и пак друго писание казва: „Ще погледнат на Този, когото прободоха.“ 38 След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Иисус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да вземе тялото на Иисус; и Пилат позволи. И така, той дойде и взе тялото на Иисус. 39 Дойде също и Никодим, който първо беше ходил при Иисус през нощта, и донесе около сто литри смес от смирна и алое. 40 Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в плащаница с ароматите според юдейския обичай на погребване. 41 А на мястото, където беше разпънат, имаше градина и в градината – нов гроб, в който още никой не беше полаган. 42 Там положиха Иисус заради юдейския ден на Приготовлението, защото гробът беше наблизо.