Johannes 13 | Библия, синодално издание

1 Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай. 2 И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде, 3 Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; 5 после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан. 6 Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете? 7 Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш. 8 Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене. 9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. 10 Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. 11 Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти. 12 А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. 14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. 15 Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих. 16 Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. 17 Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате. 18 Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: „който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си“. 19 Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз. 20 Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил. 21 Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори. 23 А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови. 24 Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори. 25 Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е? 26 Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот. 27 И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро. 28 Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това. 29 А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси. 30 Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ. 31 Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него. 32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави. 33 Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега. 34 Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си. 36 Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш. 37 Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа. 38 Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.

Верен

1 А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. 2 И по време на вечерята, когато дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, 3 Иисус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, сложи настрани горната Си дреха, взе кърпа и се препаса. 5 После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан. 6 И така, дойде при Симон Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? 7 Иисус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това. 8 Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака!ст. 6; Иисус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен. 9 Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, а и ръцете и главата! 10 Иисус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. 12 А като уми краката им и си взе горната дреха, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. 14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. 18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: „Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“ 19 Отсега ви го казвам, преди да е станало, че когато стане, да повярвате, че съм Аз. 20 Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мен приема; а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил. 21 Като каза това, Иисус се смути в духа Си и свидетелства, и каза: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 Тогава учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори. 23 А на трапезата един от учениците, когото Иисус любеше, се беше облегнал на гърдите на Иисус. 24 Симон Петър му кимна да попита кой е този, за когото Иисус говори. 25 А той, като се беше облегнал назад на гърдите на Иисус, Му каза: Господи, кой е? 26 Иисус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И като натопи залъка, Той го подаде на Юда Симонов Искариотски. 27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Иисус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. 28 Но никой от седящите не разбра защо му каза това. 29 Защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Иисус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или че трябва да даде нещо на бедните. 30 И така, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ. 31 А когато излезе, Иисус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него. 32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави. 33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както казах на юдеите, така казвам и на вас, че там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете. 34 Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. 36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Иисус отговори: Където отивам Аз, ти не можеш сега да Ме последваш, но ще Ме последваш после. 37 Петър Му каза: Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб. 38 Иисус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: петелът няма да пропее, преди ти три пъти да се отречеш от Мен.

Johannes 13 | Библия, синодално издание Верен