Jesaja 57 | Библия, синодално издание

1 Праведник умира, и никой не взима това присърце; и благочестиви мъже се грабват от земята, и никой не помисля, че праведникът се от зло изтръгва. 2 Той отива в мир; които ходят по правия път, ще почиват на леглата си. 3 Но приближете се тука вие, синове на магьосница, семе на прелюбодеец и на блудница! 4 Над кого се глумите? Против кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа, 5 които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини? 6 В гладките камъни на потоците е твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви: мога ли Аз да бъда от това доволен? 7 На висока и величава планина туряш леглото си, и там възлизаш да принасяш жертва. 8 Зад вратата, както и зад спонците, туряш твоите спомени: защото, като се отвърнеш от Мене, ти се разголваш и възлизаш; разширяваш леглото си и се уговаряш с ония от тях, с които обичаш да лежиш, – оглеждаш мястото. 9 Ти си ходила и при царя с благовонна маст и си умножавала твоите мазила, и далеч си пращала своите пратеници и си се унижавала до преизподнята. 10 От дългия си път ти си се уморявала, но не си казвала: „надеждата е изгубена!“ Все още си намирала живост в ръката си, и затова не си усещала ослабване. 11 А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене? 12 Ще покажа твоята правда и твоите дела, и те не ще бъдат теб в полза. 13 Кога повикаш, ще те избави ли твоята сбирщина? – тях всички вятър ще унесе, духване ще развее; а който се Мене надява, ще наследи земята и ще владее светата Моя планина. 14 И рече: равнете, равнете, изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на Моя народ. 15 Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, – Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените. 16 Защото няма вечно да водя тъжба, нито докрай да се гневя; инак, ще изнемогне пред Мене всеки дух и всяко дихание, което съм сътворил. 17 Заради греха му користолюбие Аз се гневих и го поразявах, скривах лице и негодувах; но той, като се отвърна, отиде по пътя на сърцето си. 18 Видях пътищата му, и ще го изцеля, и ще го водя и ще утешавам него и ония, които го жалят. 19 Аз ще изпълня словото: мир, мир на далечен и на ближен, казва Господ, и ще го изцеля. 20 А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал. 21 Мир няма за нечестивците, казва Бог мой.

Верен

1 Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестиви мъже се отнемат от земята и никой не размисля, че праведният се отнема преди злото, 2 влиза в мир. Те почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си. 3 А вие, приближете се тук, синове на врачка, потомство на прелюбодеец и на блудница! 4 С кого се подигравате? Срещу кого сте раззинали уста и сте изплезили език? Не сте ли синове на престъпление, потомство на лъжа – 5 вие, които се разпалвате в страст към идолите под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под цепките на канарите? 6 В гладките камъни на потока е делът ти; те, те са жребият ти. И на тях си изливала възлияния и си принасяла хлебен принос. Мога ли да бъда доволен от това? 7 На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачила, за да колиш жертва. 8 Зад вратата и стълба си поставила спомена си, защото си се открила на друг освен Мен и си се качила, разширила си леглото си и си сключила завет с тях, обикнала си леглото им, огледала си голотата им. 9 Отишла си и при царя с благоуханни масла и си умножила ароматите си, изпратила си посланиците си далеч и си се снижила до Шеол. 10 Уморила си се от дългия път, но не си казала: Напразно е. Намерила си подновена сила, затова не си отпаднала. 11 И от кого си се уплашила и убояла, че да излъжеш и да не си спомниш за Мен, и да не Ме вземеш присърце? Не мълчах ли Аз, и то от много време? А ти не се боиш от Мен. 12 Аз ще известя твоята правда; и делата ти, те няма да те ползват. 13 Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти! Но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете. А който се уповава на Мен, ще наследи земята и ще владее светия Ми хълм. 14 И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, вдигнете спънките от пътя на Моя народ! 15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените. 16 Защото няма да се съдя с хората вечно и няма навеки да се гневя, защото духът им би примрял пред Мен, и душите, които Аз съм направил. 17 Заради беззаконието на алчността му се разгневих и го поразих, скрих лицето Си и се разгневих; а той отстъпнически ходеше по пътя на сърцето си. 18 Видях пътищата му и ще го изцеля, и ще го водя, и ще върна утехата на него и на скърбящите му. 19 Аз създавам плода на устните. Мир, мир на далечния и на близкия, казва ГОСПОД, и ще го изцеля*. 20 А безбожните са като развълнувано море, защото не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал. 21 Няма мир за безбожните, казва моят Бог.

Jesaja 57 | Библия, синодално издание Верен