Jesaja 37 | Библия, синодално издание

1 Щом цар Езекия чу това, раздра дрехите си и се покри с вретище, па отиде в дома Господен; 2 и проводи началника на двореца Елиакима, и писаря Севна, и стареите от свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия, сина Амосов. 3 И те му казаха: тъй казва Езекия: тоя ден е ден на скръб, наказание и посрама, защото младенците дойдоха до отвърстието на майчината утроба, но сила няма за раждане. 4 Може би, Господ, Бог твой, ще чуе думите на Рабсака, когото асирийският цар, негов господар, проводи да хули живия Бог и да ругае с думите, които чу Господ, Бог твой; затова възнес молитва за останалите, които са още живи. 5 И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия. 6 И рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй казва Господ: не бой се от думите, които чу, с които Ме хулиха слугите на асирийския цар. 7 Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе вест и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя. 8 Тогава Рабсак се върна и намери асирийския цар да воюва против Ливна; защото бе чул, че господарят му се бе оттеглил от Лахис. 9 И чу той за Тирхака, царя етиопски; нему бяха казали: ето, той излезе да се удари с тебе. Като чу това, той проводи пратеници при Езекия, думайки: 10 тъй кажете на Езекия, царя иудейски: нека те не мами твоят Бог, Комуто се уповаваш, думайки: Иерусалим няма да бъде предаден в ръцете на царя асирийски. 11 Ето, ти си чул, какво сториха асирийските царе с всички земи, като туриха върху им заклятие; та ти ли ще оцелееш? 12 Боговете на народите, които бащите ми разориха, спасиха ли ги, спасиха ли Гозан и Харан, Рецеф и синовете на Еден, що са в Таласар? 13 Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, Ена и Ива? 14 И взе Езекия писмото от ръката на пратениците и го прочете, па отиде Езекия в дома Господен и го разгърна пред лицето Господне; 15 и помоли се Езекия пред лицето Господне и каза: 16 Господи Саваоте, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти едничък си Бог на всички земни царства; Ти си сътворил небето и земята. 17 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и погледни, и чуй думите на Сенахирима, който проводи да хулят Тебе, живия Бог. 18 Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха всички страни и земите им 19 и нахвърляха в огън боговете им; но това са били не богове, а изделие на човешки ръце, дърво и камък, затова ги и изтребиха. 20 И сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му; и ще узнаят всички земни царства, че Ти, Господи, едничък си Бог. 21 И проводи Исаия, син Амосов, до Езекия да кажат: тъй казва Господ, Бог Израилев: за което ти Ми се моли против Сенахирима, царя асирийски, – 22 ето словото, което Господ изрече за него: ще те презре, ще ти се присмее девицата, дъщерята Сионова, ще поклати след тебе глава дъщерята Иерусалимова. 23 Кого ти кореше и хулеше? и против кого възвиси глас и дигна тъй високо очите си? Против Светия Израилев. 24 Чрез рабите си ти кореше Господа, думайки: с множество мои колесници се изкачих навръх планините, върху ребрата на Ливан, изсякох високите му кедри, хубавите му кипариси, и стигнах на самия му връх, в дъбравата на неговата градина; 25 и разкопах и пих вода; и със стъпките на нозете си ще изсуша всички реки египетски. 26 Нима не си слушал, че Аз отдавна направих това, в древни дни го предначертах, а сега го изпълних с това, че ти опустошаваш яките градове, като ги превръщаш в купища развалини? 27 И жителите им изнемогнаха; треперят и остават в срам; станали са като трева в полето и нежен злак, като тревуляк по покриви и препламнало жито преди да е изкласило. 28 Ще седнеш ли, ще излезеш ли, или ще влезеш – Аз зная всичко, зная и дързостта ти против Мене. 29 За твоята дързост против Мене и за това, че твоята надутост дойде до ушите Ми, ще туря брънката Си в ноздрите ти и юздата Си – в устата ти, та ще те върна назад по същия път, по който си дошъл. 30 И ето ти, Езекия, личба: яжте тая година израслото от падналото зърно, а на другата година – самораслото; на третата пък година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им. 31 И оцелелият в дома Иудин остатък ще пусне пак корен долу и ще даде плод горе, 32 защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и от Сион планина – спасеното. Това ще извърши ревността на Господа Саваота. 33 Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: „не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп: 34 по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ. 35 Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида.“ 36 Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички – мъртви тела. 37 И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия. 38 И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.

Верен

1 А когато цар Езекия чу това, той раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ домст. 14;. 2 И прати управителя на царския дом Елиаким, писаря Шевна и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исая, сина на Амос. 3 И те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на опозоряване е този ден, защото децата дойдоха до раждане, но няма сила за раждане. 4 Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе думите на рапсака, когото господарят му, асирийският цар, изпрати да хули живия Бог, и ще го накаже заради думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу. Моля те, издигни молба за остатъка, който е оцелял. 5 И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая. 6 И Исая им каза: Така да кажете на господаря си: Така казва ГОСПОД: Не се бой от думите, които чу, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. 7 Ето, Аз ще сложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в земята сист. 29-38;, и ще го поваля с меч в неговата земя. 8 И рапсакът се върна и намери асирийския цар да воюва с Ливна; защото беше чул, че той тръгнал от Лахис. 9 А царят беше чул да казват за етиопския цар Тирак: Излязъл е да воюва против теб! И като чу, изпрати посланици до Езекия да кажат: 10 Така да говорите на юдовия цар Езекия и да кажете: Да не те мами твоят Бог, на когото се уповаваш, като казваш: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар! 11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги изтребили. Ти ли ще се избавиш? 12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми унищожиха: Гозан, Харан, Ресеф и синовете на Еден, които бяха в Таласар? 13 Къде са царят на Емат, царят на Арфад и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава? 14 И Езекия взе писмото от ръката на пратениците и го прочете, и се изкачи в ГОСПОДНИЯ домст. 1;, и Езекия го разгъна пред ГОСПОДА. 15 И Езекия се помоли на ГОСПОДА, като каза: 16 ГОСПОДИ на Войнствата, Боже на Израил, който седиш на престол между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства! Ти си направил небето и земята. 17 ГОСПОДИ, приклони ухото Си и чуй! ГОСПОДИ, отвори очите Си и виж! Чуй всичките думи на Сенахирим, който изпрати този да похули живия Бог! 18 Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе опустошиха всичките страни и земята им, 19 и хвърлиха в огъня боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни, и те ги унищожиха. 20 И сега, ГОСПОДИ, Боже наш, спаси ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти, ГОСПОД, си единственият Бог! 21 Тогава Исая, синът на Амос, изпрати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Това, за което Ми се помоли против асирийския цар Сенахирим, 22 ето словото, което ГОСПОД говори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионската дъщеря; зад теб поклати глава ерусалимската дъщеря. 23 Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Светия Израилев. 24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си казал: С множеството на колесниците си се изкачих на височината на планините, чак до краищата на Ливан, и ще изсека високите му кедри, избраните му елхи, и ще вляза в най-далечната му височина, в най-гъстата му гора. 25 Изкопах и пих вода и със стъпалото на краката си ще пресуша всичките египетски канали. 26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм го образувал? И сега го изпълних, така че ти да опустошаваш укрепени градове до купища развалини. 27 И жителите им бяха безсилни, уплашиха се, посрамиха се, бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на къщния покрив, която изсъхва, преди да е пораснала. 28 Но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мен. 29 Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл*. 30 И това ще ти* бъде знамението: Тази година ще ядете самораслото, втората година – това, което израсте от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им. 31 И оцелялото от юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени надолу и ще дава плод нагоре. 32 Защото от Ерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото. Ревността на ГОСПОДА на Войнствата ще извърши това. 33 Затова, така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, няма да изстреля там стрела, няма да дойде пред него с щит и няма да издигне против него могила! 34 По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, заявява ГОСПОД. 35 И Аз ще защитя този град, за да го избавя заради Себе Си и заради слугата Си Давид. 36 И Ангелът ГОСПОДЕН излезе и изби сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан. И когато станаха сутринта, ето, всички те бяха мъртви трупове. 37 И асирийският цар Сенахирим се вдигна и си отиде; върна се, и остана в Ниневия. 38 А като се кланяше в храма на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Сарасар го убиха с меч* и избягаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.

Jesaja 37 | Библия, синодално издание Верен