Jesaja 16 | Библия, синодално издание Верен

Jesaja 16 | Библия, синодално издание
1 Пращайте агнета за владетеля на страната, пращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята Сионова; 2 защото дъщерите на Моав при Арнонските бродове ще бъдат подобни на скитница птица, изхвърлена от гнездото. 3 „Свикай съвет, вземи решение; засени ни със сянката си посред пладне като нощем, прикрий изпъдените, не издавай скитниците. 4 Нека поживеят у тебе моите изпъдени моавци; бъди им закрила от грабители: защото притеснителят – няма да го има, грабеж ще престане, потисници ще изчезнат от земята. 5 И престолът ще се утвърди с милост, и на него ще седне с вярност, в Давидовата шатра, съдия, който дири правда и се стреми към правосъдие.“ 6 „Слушали сме за гордостта на Моава, извънмерна гордост, за неговата надутост и високомерие и за неговото беснуване: неискрена е речта му.“ 7 Затова Моав ще заридае за Моав, – всички ще ридаят: стенете за крепостите на Кирхарешет: те са досущ съборени. 8 Есевонските полета се изтощиха, както и Севамското лозе; властителите на народите изтребиха най-добрите му лози, които достигаха до Иазер, разстилаха се по пустинята; младочките им се ширеха, преминаваха отвъд морето. 9 Поради това и аз ще плача за лозата Севамска с плача на Иазера, ще те обливам със сълзите си, Есевоне и Елеало; защото по твоя гроздобер и по твоята жетва няма вече шумна радост. 10 Изчезна от плодоносната земя радост и веселба, и по лозята не пеят, нито се радват; лозарят не тъпче грозде в линове: Аз прекъснах веселбите. 11 Затова моята вътрешност стене за Моава като гусла, и сърцето ми за Кирхарешет. 12 Ако и да се яви Моав и до умора да се подвизава по оброчища, и да дойде при светилището си, за да се помоли, пак нищо не ще помогне. 13 Това е словото, което Господ бе отдавна изрекъл за Моава. 14 А сега тъй казва Господ: след три години, смятайки наемнишки години, величието на Моава ще бъде унижено с всичкото голямо многолюдство, и остатъкът ще бъде твърде малък и незначителен.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Изпратете агне за княза на земята, от Села в пустинята към хълма на сионската дъщеря. 2 И като лутаща се птица, прогонена от гнездото си, така ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон. 3 Свикай съвет, вземи решение; посред пладне направи сянката си като нощ; скрий прогонените, не издавай бежанеца. 4 Прогонените ми нека живеят като чужденци при теб, Моаве, бъди им скривалище от разорителя! Защото потисникът премина, опустошението престана и насилниците се изтребиха от земята. 5 И с милост ще се утвърди престол и на него ще седи с истина в Давидовия шатър един, който съди и търси правосъдие, и е вещ в правдата. 6 Чухме за гордостта на Моав – той е много горд – за високомерието му, гордостта му и яростта му, за суетните му хвалби. 7 Затова Моав ще заридае за Моав, ще заридаят всички. Ще въздишате за калъпите сушено грозде на Кир-Аресет, дълбоко съкрушени. 8 Защото нивите на Есевон и лозето на Севма са повехнали. Господарите на народите съсипаха избраните му насаждения, които стигаха до Язир и се губеха в пустинята; клоните му бяха разпрострени, минаваха през морето. 9 Затова с плача на Язир ще оплача и лозето на Севма. Ще те напоя със сълзите си, Есевон и Елеала, защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти. 10 Отне се веселието и радостта от плодоносното поле и в лозята няма пеене, няма радостни гласове; тъпкачите няма да тъпчат линовете за вино; прекратих възклицанието. 11 Затова вътрешностите ми жалеят като арфа за Моав, и сърцето ми – за Кир-Арес. 12 И когато Моав се яви, изтощен от високите си места, и влезе в светилището си да се помоли, няма да сполучи. 13 Това е словото, което ГОСПОД говори за Моав някога. 14 А сега ГОСПОД говори и каза: За три години, каквито са годините на наемник, славата на Моав ще изпадне в презрение с цялото му голямо множество; и остатъкът ще бъде много малък и незначителен.