2.Mose 5 | Библия, синодално издание Верен

2.Mose 5 | Библия, синодално издание
1 Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята. 2 Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля. 3 Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч. 4 Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата. 5 И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му. 6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече: 7 не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява; 8 а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог; 9 да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи. 10 Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът: плява не ви давам; 11 идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали. 12 И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява. 13 А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява. 14 Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега? 15 Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си? 16 на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ! 17 Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу. 18 Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате. 19 И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден. 20 И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха, 21 и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият. 22 Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати? 23 защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 След това Мойсей и Аарон влязоха и казаха на фараона: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми направи празник в пустинята! 2 Но фараонът каза: Кой е ГОСПОД, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам ГОСПОД и няма да пусна Израил. 3 А те казаха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на ГОСПОДА, нашия Бог, за да не ни порази с мор или с меч. 4 Но египетският цар им каза: Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от работата му? Идете на определените си работи! 5 И фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е многоброен, а вие го правите да остави определените си работи. 6 И в същия ден фараонът заповяда на надзирателите и на началниците на народа, като каза: 7 Не давайте вече както досега плява на този народ, за да правят тухли, нека ходят сами и си събират плява. 8 Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; с нищо да не го намалите; защото безделничат и затова викат и казват: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог. 9 Нека се възлагат още по-тежки работи на тези хора, за да се трудят в тях; и да не обръщат внимание на лъжливи думи. 10 И така, надзирателите и началниците на народа излязоха и говориха на народа, и казаха: Така казва фараонът: Не ви давам плява. 11 Идете сами и си събирайте плява, където намерите; но нищо няма да се намали от работата ви. 12 Затова народът се разпръсна по цялата египетска земя да събира слама за плява. 13 А надзирателите настоятелно изискваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява! 14 И началниците на израилевите синове, които бяха поставени над тях от надзирателите на фараона, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли както по-напред? 15 Тогава началниците на израилевите синове влязоха и извикаха към фараона и казаха: Защо постъпваш така със слугите си? 16 Не се дава плява на слугите ти, а ни казват: Правете тухли! И ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ. 17 Но той каза: Лениви сте, лениви! Затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА. 18 Идете сега и работете! Няма да ви се даде плява, но ще давате определения брой тухли. 19 И началниците на израилевите синове видяха, че положението им е лошо, защото им се каза: Няма да намалявате нищо от броя тухли, който ви е определен за всеки ден. 20 И като излязоха от присъствието на фараона, срещнаха Мойсей и Аарон, които ги пресрещнаха. 21 И им казаха: ГОСПОД да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на слугите му и сложихте меч в ръката им, за да ни избият. 22 Тогава Мойсей се обърна към ГОСПОДА и каза: Господи, защо си постъпил така зле с този народ? Защо си ме изпратил? 23 Защото, откакто влязох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле с този народ, а Ти никак не си избавил народа Си.