Sacharja 7 | Библия, синодално издание

1 През четвъртата година на цар Дария биде слово Господне към Захария на четвъртия ден от деветия месец – хаслев, 2 когато Ветил прати Сарецера и Регем-Мелеха и спътниците му да се помолят пред лицето на Господа 3 и да попитат свещениците, които са в дома на Господа Саваота, и пророците, думайки: да плача ли в петия месец и да постя ли, както това правих вече много години? 4 И биде към мене слово на Господа Саваота: 5 кажи на целия народ от тая земя и на свещениците тъй: когато вие постихте и плакахте в петия и седмия месец, и то цели седемдесет години, за Мене ли постихте, за Мене ли? 6 И кога ядете и пиете, не за себе си ли ядете и не за себе си ли пиете? 7 Нали същите думи прогласяваше Господ чрез предишните пророци, когато Иерусалим бе още населен и спокоен, и градовете около него, южната страна и низината, бяха населени? 8 И биде слово Господне към Захария: 9 тъй говори тогава Господ Саваот: извършвайте съд праведен и струвайте милост и състрадание всеки към брата си; 10 вдовици и сираци, пришълец и сиромах не притеснявайте и зло един против другиго не мислете в сърцата си. 11 Но те не искаха да внимават, отвърнаха се от Мене, и ушите си запушиха, за да не чуват. 12 И сърцето си вкамениха, за да не чуват закона и думите, които пращаше Господ Саваот чрез Своя Дух през предишните пророци; затова ги и постигна големият гняв на Господа Саваота. 13 И както Аз виках, а те не чуваха, тъй и те викаха, пък Аз не чувах, казва Господ Саваот. 14 И Аз ги разпръснах по всички народи, които те не знаеха, и тая земя запустя подир тях, тъй че никой не ходеше по нея нито напред, нито назад, и те обърнаха в пустиня желаната страна.

Верен

1 И в четвъртата година на цар Дарий ГОСПОДНОТО слово беше към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, през месец Хаслев. 2 А Ветил беше изпратил Сарасар и Регемелех и мъжете му да се помолят пред ГОСПОДА, 3 да говорят на свещениците на дома на ГОСПОДА на Войнствата и на пророците и да кажат: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както правих толкова години? 4 И словото от ГОСПОДА на Войнствата беше към мен и каза: 5 Говори на целия народ на земята и на свещениците и кажи: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец, и това седемдесет години, наистина ли за Мен постехте, за Мен? 6 И когато ядете и пиете, не ядете ли и не пиете ли за себе си? 7 Не са ли това думите, които ГОСПОД е прогласил чрез предишните пророци, когато Ерусалим е бил населен и в благоденствие, и околните му градове, и югът и низината са били населени? 8 И ГОСПОДНОТО слово беше към Захария и каза: 9 Така говори ГОСПОД на Войнствата и казва: Съдете с истинен съд и оказвайте милост и състрадание всеки на брат си, 10 и не угнетявайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха; и не мислете в сърцата си злото всеки на брат си. 11 Но те отказаха да слушат и обърнаха упорито плещите си и запушиха ушите си, за да не чуват. 12 И направиха сърцето си твърдо като диамант, за да не слушат закона и думите*, които ГОСПОД на Войнствата беше изпратил чрез Духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от ГОСПОДА на Войнствата. 13 Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те викаха, а Аз не слушах, казва ГОСПОД на Войнствата, 14 а ги разпръснах като с вихрушка между всичките народи, които не познаваха. Така земята запустя след тях, така че нямаше кой да минава и да се връща, защото направиха желаната земя на пустош.

Sacharja 7 | Библия, синодално издание Верен