Ester 4 | Библия, синодално издание

1 Когато Мардохей узна всичко, що се вършеше, раздра дрехите си, тури на себе вретище и пепел, излезе всред града и викаше високо и горко (: изтребва се народ в нищо невиновен!) 2 И дойде до царските врата (и се спря), понеже не можеше да влезе в царските врата с вретище (и с пепел). 3 Също тъй и във всяка област и място, дето и да пристигнеше заповедта на царя и повелята му, наставаше голямо тъгуване у иудеите, и пост, и плач, и вик; вретище и пепел служеха за постелка на мнозина. 4 Дойдоха слугините и скопците на Естир и разказаха и; царицата се силно развълнува. Тя прати дрехи, за да ги облече Мардохей и да снеме от себе си вретището. Ала той не прие. 5 Тогава Естир повика Хатаха, един от скопците на царя, когото той бе отредил при нея, и го прати при Мардохея да узнае: какво значи това и защо е? 6 Хатах отиде при Мардохея на градската стъгда, що беше пред царските врата. 7 Мардохей му разказа за всичко, що се беше случило с него, и за определеното количество сребро, което Аман обещал да отмери в царското съкровище, за да бъдат изтребени иудеите; 8 и връчи му препис от повелята, обнародвана в Суза, за изтребването им, за да я покаже на Естир, та тя да узнае всичко; при това поръчваше и да отиде при царя и да му се примоли за помилване и да го моли за своя народ (като си спомни дните на своето нищожество, когато тя се възпитаваше под моя ръка – защото Аман, втори след царя, ни осъди на смърт – и да призове Господа и да каже за нас на царя, да ни избави от смърт). 9 Хатах дойде и предаде на Естир Мардохеевите думи. 10 И рече Естир на Хатаха и го прати да каже на Мардохея: 11 всички служители при царя и народите в царските области знаят, че всекиго, бил той мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, очаква го един съд – смърт; само този, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя ето вече трийсет дена. 12 И предадоха Мардохею думите на Естир. 13 И рече Мардохей в отговор на Естир: не мисли, че ти едничка от всички иудеи ще се спасиш в царския дом. 14 Ако ти премълчиш в това време, то свободата и избавлението на иудеите ще дойде отдругаде, а ти и домът на баща ти ще загинете. И кой знае, дали не за такова време си достигнала царско достойнство? 15 И отговори Естир на Мардохея и рече: 16 иди, събери всички иудеи, които се намират в Суза, и постете за мене, и не яжте, нито пийте три дни ни денем, ни нощем, и аз със слугините си също ще постя и след това ще ида при царя, макар това и да е против закона, па ако загина – да загина. 17 Отиде Мардохей и направи, както му заповяда Естир. (И моли се той Господу, като си спомняше всички Господни дела и думаше: Господи, Господи, Царю, Вседържителю! Всички са в Твоя власт, и няма кой да Ти се противи, кога поискаш да спасиш Израиля; Ти създаде небето и земята и всичко чудно в поднебесието; Ти си Господ на всички, и няма такъв, който би се противил на Тебе, на Господа. Ти знаеш всичко; Ти знаеш, Господи, че не за обида и не от гордост и не от пустославие аз вършех това, дето не се покланях на пустославния Амана, защото аз драговолно бих целувал стъпките на нозете му за спасение на Израиля; но аз вършех това, за да не въздам на човек слава погоре от Божията слава и да се не покланям никому, освен на Тебе, моя Господ, и аз не ще върша това от гордост. И сега, Господи Боже, Царю, Боже Авраамов, пощади Твоя народ; защото нам кроят гибел и искат да изтребят исконното Твое наследие; недей презира Твоето достояние, което Ти избави за Себе Си из Египетската земя; чуй моята молитва и смили се над Твоето наследие и обърни тъгата ни във веселие, та, като живеем, да възпяваме Твоето име, Господи, и не погубвай устата, които Те прославят, Господи. И всички израилтяни викаха с все сила, защото тяхната смърт беше пред очите им. И царица Естир прибягна към Господа, обвзета от смъртна горест, и, като съблече дрехите на славата си, облече дрехи за скръб и тъга и вместо скъпоценни масла посипа с пепел и прах главата си и твърде много изнури тялото си, и всяко място, украсявано във веселите и дни, покри с разпуснатата си коса и молеше се на Господа, Бога Израилев, думайки: Господи мой! Ти едничък си наш Цар; помогни на мене, която съм сама и нямам помощник, освен Тебе! защото моята неволя е близо до мене. Слушала съм, Господи, от баща си в моето родно коляно, че Ти, Господи, си Си избрал Израиля от всички народи, и нашите отци – от всичките им прадеди, за вечно наследие, и си извършил за тях това, за което си им говорил. Сега ние съгрешихме пред Тебе, и Ти ни предаде в ръцете на нашите врагове, задето славехме техните богове: праведен си Ти, Господи! Но сега те не се задоволиха с нашето горко робство, а туриха ръцете си в ръцете на своите идоли, за да унищожат заповедта на Твоите уста, да изтребят Твоето наследие, да запушат устата на ония, които Те възпяват, да угасят славата на Твоя храм и на Твоя жертвеник и да отворят устата на народите за прослава на лъжовните богове, и плътският цар да се величае довека. Не предавай, Господи, Твоя скиптър на несъществуващи богове, и нека се не радват на нашето падане, а обърни кроежа им върху тях самите, и клеветника против нас – предай на позор. Спомни си, Господи, яви се нам във време на скръбта ни и дай ми мъжество. Царю на боговете и Владико на всяко началство, подари на устата ми благоприятна дума пред тоя лъв и изпълни сърцето му с омраза към оня, който ни преследва, за гибел нему и на неговите едномисленици: нас пък избави чрез Твоята ръка и помогни на мене, която съм сама и нямам помощник, освен Тебе, Господи! Ти всичко познаваш и знаеш, че мразя славата на беззаконни и се гнуся от леглото на необрязани и от всеки другоплеменник; Ти знаеш, че аз съм принудена да се гнуся от знака на моята гордост, който стои на главата ми, когато се появявам, – гнуся се от него като от дреха, омърсена с кръв, и го не нося в дните на уединението си. И Твоята рабиня не е вкусила от трапезата на Амана и не е много ценила царско угощение, не е пила идоложертвено вино и не се е веселила Твоята рабиня от деня, когато се промени моята съдба доднес, освен за Тебе, Господи, Боже Авраамов, Боже, Който имаш сила над всички, чуй гласа на безнадеждните и спаси ни от ръцете на ония, които кроят зло, и избави ме от моя страх.)

Верен

1 И когато Мардохей научи всичко, което беше станало, той раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе сред града, и завика силно и горчиво. 2 И дойде пред царската порта, защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта. 3 И във всяка област, където стигна заповедта на царя и разпоредбата му, настана голяма скръб между юдеите и пост, и плач, и ридание; и мнозина имаха под себе си вретище и пепелст. 1;. 4 И момичетата на Естир и скопците ѝ дойдоха и ѝ съобщиха това; и царицата много се уплаши. И изпрати дрехи, за да облекат Мардохей и да свалят вретището от него, но той не прие. 5 Тогава Естир повика Атах, един от скопците на царя, когото той беше определил да ѝ слугува, и му поръча да отиде при Мардохей да разбере какво е това и защо е. 6 И Атах излезе при Мардохей на градския площад, който беше пред царската порта. 7 И Мардохей му съобщи всичко, което му се беше случило, и количеството на среброто, което Аман беше обещал да внесе в царските съкровищници за юдеите, за да ги унищожи. 8 Даде му и препис от писаната заповед, която беше издадена в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да ѝ извести, и да ѝ поръча да влезе при царя, за да му се помоли за милост и да го умолява за народа си. 9 И Атах дойде и съобщи на Естир думите на Мардохей. 10 И Естир говори на Атах и му поръча да каже на Мардохей: 11 Всички царски слуги и народът от царските области знаят, че за всекиго, мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, има един закон – да се умъртви, освен ако царят простре към него златния скиптър, за да остане жив. А аз вече тридесет дни не съм викана да вляза при царя. 12 И съобщиха на Мардохей думите на Естир. 13 Тогава Мардохей каза да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи само ти ще се избавиш в царския дом! 14 Защото, ако наистина си замълчиш в това време, от другаде ще дойде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете. А кой знае дали ти не си се издигнала до царско достойнство за време като това? 15 Тогава Естир каза да отговорят на Мардохей: 16 Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мен! Не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим също така. И после ще вляза при царя, което не е според закона, и ако загина, нека загина! 17 И Мардохей отиде и извърши всичко, което му беше заповядала Естир.

Ester 4 | Библия, синодално издание Верен