Ester 1 | Библия, синодално издание

1 (Във втората година от царуването на Артаксеркса Велики, в първия ден на месец нисан, сън видя Мардохей, син Иаиров, Семеев, Кисеев, от Вениаминово коляно, иудеин, който живееше в град Суза, човек големец, който служеше в царския палат. Той беше от пленниците, които Навуходоносор, цар вавилонски, плени от Иерусалим с иудейския цар Иехония. А сънят му беше такъв: ужасен шум, гръм, трус и смут по земята; и ето, излязоха две големи змии, готови да се бият една с друга; и голям беше техният вой, и по воя им всички народи се приготвиха за война, за да поразят народа на праведните; и ето настана ден на тъмнина и мрак, скръб и притеснение, страдание и голям смут по земята. Смути се целият народ на праведните и, страхувайки се от беди за себе си, се приготвиха да загинат и завикаха към Господа; от виковете им произлезе, като от малък извор, голяма река с много вода; огря светлина и слънце, въздигнаха се смирените и изтребиха пустославните. – Мардохей, като се пробуди след тоя сън, който изображаваше, какво Бог искаше да извърши, задържа тоя сън в сърце и желаеше да го проумее във всичките му части, до другата нощ. Мардохей живееше в палата заедно с двама царски скопци Гавата и Тара, които пазеха палата, и като чу разговорите им и разпита за кроежите им, узна, че те се готвят да турят ръка върху цар Артаксеркса, и обади за тях на царя; а царят разпита тия двама скопци и, след като се признаха, бидоха погубени. Царят записа това събитие за спомен, записа и Мардохей това събитие. И царят заповяда на Мардохея да служи в палата и му даде подаръци за това. Пред царя тогава се беше издигнал Аман, син Амадатов, вугеец; той гледаше да напакости на Мардохея и на народа му поради двамата царски скопци.) След това в дните на Артаксеркса, тоя Артаксеркс царуваше над сто двайсет и седем области от Индия до Етиопия, – 2 в това време, когато цар Артаксеркс седеше на царския си престол, който е в столица Суза, 3 в третата година на царуването си той даде угощение на всичките си князе и служители при него, на главните началници на персийската и мидийската войска и на областните си управители, 4 показвайки през много дни, сто и осемдесет дена, голямото богатство на царството си и големия блясък на величието си. 5 След като се свършиха тия дни, царят направи за народа си, който се намираше в столицата Суза, за мало и голямо, седемдневна гощавка в градинския двор на царския дом. 6 Бели, памучни и с яхонтов цвят вълнени платове, прикрепени с висонни и пурпурни върви, висяха на сребърни халки и мраморни стълбове. 7 Имаше златни и сребърни одъри на плочника, постлан със зелени камъни и с мрамор, със седеф и черни камъни. 8 Питиетата се подаваха в златни съдове и съдове разнообразни, на цена трийсет хиляди таланта; и царското вино беше изобилно, според богатството на царя. Пиенето беше свободно: никой не принуждаваше, понеже царят беше заповядал на всичките си домоуправители, да постъпват по волята на всекиго. 9 И царица Астин направи също угощение за жените в царския дом на цар Артаксеркса. 10 На седмия ден, когато сърцето на царя се развесели от виното, той каза на Мегумана, Бизта, Харбона, Бигта, Авагта, Зетара и Каркаса – седем скопци, които служеха пред цар Артаксеркса, 11 да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта и на народите и на князете, защото тя беше много хубава. 12 Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците. 13 Царят се много разгневи, и яростта му пламна в него. И рече царят на мъдреците, които познаваха предишните времена, – защото царските дела се вършеха пред всички, които знаеха закон и правда, – 14 а негови приближени бяха тогава: Каршена, Шетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена, Мемухан – седем персийски и мидийски князе, които можеха да гледат лицето на царя и седяха на първо място в царството: 15 как да постъпим според закона с царица Астин, задето не изпълни думата на цар Артаксеркса, съобщена по скопците? 16 И рече Мемухан пред лицето на царя и на князете: не само пред царя е виновна царица Астин, а пред всички князе и пред всички народи по всички области на цар Артаксеркса; 17 защото царицината постъпка ще узнаят всички жени и ще почнат да небрежат за мъжете си и да думат: цар Артаксеркс заповядал да доведат пред него царица Астин, но тя не отишла. 18 Сега персийските и мидийските княгини, които чуят за царицината постъпка, ще говорят същото на всички царски князе; и небрежения и огорчения ще има доста. 19 Ако е на царя угодно, нека издаде царска заповед, която да се впише в персийските и мидийските закони и да се не отменя, че Астин няма да излиза пред лицето на цар Артаксеркса, а царското и достойнство царят ще предаде на друга, по-добра от нея. 20 Кога чуят за тая царска заповед, която ще се пръсне по цялото му царство, колкото то и да е голямо, всички жени ще почитат мъжете си, от най-голям до най-малък. 21 Тия думи се понравиха на царя и на князете; и царят направи според думите на Мемухана: 22 разпрати по всички царски области писма, писани за всяка област с писмената и и за всеки народ на езика му, щото всеки мъж да бъде господар в дома си, и това да се обяви всекиму на родния му език.

Верен

1 А в дните на Асуир* – онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области – 2 в онези дни, когато цар Асуир беше седнал на царския си престол в крепостта Суса, 3 в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си началници и на слугите си, и пред него бяха военачалниците на Персия и Мидия, благородните и князете на областите, 4 и за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше славното богатство на царството си и превъзходния блясък на величието си. 5 И когато тези дни се изпълниха, царят направи седемдневно угощение на целия народ, който се намери в крепостта Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския дворец, 6 който беше украсен със завеси от бял и син памук, окачени с шнурове от висон и пурпур със сребърни колелца на колони от бял мрамор, и със златни и сребърни канапета върху мозаечна настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор. 7 И им наливаха в златни чаши, като всички чаши бяха различни, и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя. 8 А пиенето ставаше според заповедта никой да не принуждава никого, защото царят беше заповядал така на всичките настойници на дома си, да постъпват според волята на всекиго. 9 А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуир. 10 И на седмия ден, когато сърцето на царя се беше развеселило от виното, той заповяда на Меунам, Визата, Арвона, Вигта и Авагта, Зетар и Харкас, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуир, 11 да доведат пред царя царица Астин с царската корона, за да покаже красотата ѝ на народите и на началниците; защото тя беше красива на глед. 12 Но царица Астин отказа да дойде по заповедта на царя, предадена чрез скопците; затова царят много се разгневи и яростта му пламна в него. 13 И царят каза на мъдреците, които познаваха времената – защото така се разглеждаха делата на царя, пред всички, които знаеха закон и съд – 14 а приближените му бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте князе на Персия и Мидия, които гледаха лицето на царя и заемаха първо място в царството: 15 Какво трябва да се направи според закона на царица Астин за това, че не изпълни заповедта на цар Асуир, предадена чрез скопците? 16 Тогава Мемукан говори пред царя и първенците: Царица Астин е обидила не само царя, но и всичките князе и всичките народи, които са по всичките области на цар Асуир. 17 Защото постъпката на царицата ще се разчуе между всичките жени и ще направи мъжете им презрени пред очите им, понеже ще кажат: Цар Асуир заповядал да се доведе пред него царица Астин, а тя не дошла! 18 И в този ден княгините на Персия и Мидия, които са чули за постъпката на царицата, ще говорят така на всичките царски началници; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв. 19 Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед и нека се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменя – Астин да не идва вече пред цар Асуир; и царят да даде царското ѝ достойнство на друга, по-добра от нея. 20 И когато заповедта, която царят ще издаде, се разчуе по цялото му царство – защото е голямо – всичките жени ще отдават почит на мъжете си, от голям до малък. 21 И това слово се хареса на царя и на началниците; и царят направи както каза Мемукан. 22 Той изпрати писма по всичките царски области, във всяка област според писмеността ѝ и на всеки народ според езика му: всеки мъж да бъде господар в дома си и да говори на езика на народа си.

Ester 1 | Библия, синодално издание Верен