Jeremia 9 | Библия, синодално издание Верен

Jeremia 9 | Библия, синодално издание
1 О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми – извор сълзи! Аз бих плакал ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ. 2 О, кой би ми дал в пустинята пътнишко пристанище! Бих оставил моя народ и бих забягнал от тях: защото те всички са прелюбодейци, сбирщина вероломници. 3 Като лък опъват езика си за лъжи, с неправда се усилят на земята; защото минуват от едно зло на друго и Мене не познават, казва Господ. 4 Пазете се всеки от приятеля си, и не се доверявайте никому от братята си; защото всеки брат туря препънка другиму, и всеки приятел разнася клевета. 5 Всеки лъже приятеля си, и правда не говорят: приучиха езика си да говори лъжа, лукавничат до умора. 6 Ти живееш всред коварство, поради коварство те се отричат да Ме познават, казва Господ. 7 Затова тъй казва Господ Саваот: ето, ще ги разтопя и ще ги изпитам; защото, как иначе да постъпя с дъщерята на Моя народ? 8 Езикът им – стрела смъртоносна, говори коварно; с уста говорят към ближния си дружелюбно, а в сърце си му примки кроят. 9 Нима не ще ги накажа за това, казва Господ? не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя? 10 За планините ще дигна плач и писък, и за степните пасбища – ридание, защото те са изгорени, тъй че през тях никой не минува, нито се чува блеене на стада: и птици небесни, и добитък – всичко се е пръснало и разбягало. 11 И ще обърна Иерусалим на купище камъни, жилище на чакали, и градовете на Иудея ще направя пустиня, без жители. 12 Има ли такъв мъдрец, който да разбере това? И оня, към когото говорят уста Господни – да обясни, защо загина страната и изгоря като пустиня, тъй че никой не минува през нея? 13 И рече Господ: за това, че оставиха Моя закон, който бях наредил за тях, не слушаха гласа Ми и не постъпваха според него, 14 а ходиха по упорството на сърцето си и след Вааловци, както ги научиха бащите им. 15 Заради това тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще нахраня тия люде с пелин, ще ги напоя с вода и жлъчка 16 и ще ги пръсна между народи, които не познаваха ни те, ни бащите им, и ще пратя подире им меч, докле ги изтребя. 17 Тъй казва Господ Саваот: потърсете и повикайте да дойдат оплаквачки; пратете да дойдат вещи жени в тая работа. 18 Нека побързат и дигнат плач заради нас, та из очите ни да се леят сълзи, и от клепките ни вода да тече. 19 Защото глас от плач се чуе откъм Сион: „как ни ограбиха! ние сме зле посрамени, защото оставяме земята: разрушиха ни жилищата“. 20 И тъй, слушайте, жени, словото на Господа, и да внимава ухото ви на словото от устата Му; и учете дъщерите си на плач, и една друга – на плачевни песни. 21 Защото смъртта влиза през прозорците ни, втурва се в чертозите ни, за да изтреби децата от улицата, младежите от стъгдите. 22 Речи: тъй казва Господ: и ще бъдат хвърлени труповете на людете като тор на полето и като снопи зад жетваря, и не ще има кой да ги събере. 23 Тъй казва Господ: да се не хвали мъдър с мъдростта си, да се не хвали силен със силата си, да се не хвали богат с богатството си. 24 Но който се хвали, нека се хвали с туй, че Ме разбира и знае, че Аз съм Господ, Който върша милост, съд и правда на земята; защото само това Ми е благоугодно, казва Господ. 25 Ето, идат дни, казва Господ, когато ще посетя всички обрязани и необрязани: 26 Египет и Иудея, Едома и Амоновите синове, Моава и всички, които си стрижат скулуфите, които живеят в пустинята; защото всички тия народи са необрязани, а целият Израилев дом е с необрязано сърце.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 О, да беше главата ми вода, очите ми – извор на сълзи! Щях да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа си. 2 О, да имах в пустинята страноприемница, щях да оставя народа си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, сбирщина предатели. 3 Запъват като лъка си езика си с лъжа, не в истина се укрепват на земята; напредват от зло към зло, а Мен не познават, заявява ГОСПОД. 4 Пазете се всеки от ближния си и не се доверявайте на никой брат, защото всеки брат ще поставя препънки и всеки ближен ще разпространява клевети. 5 И всеки мами ближния си и не говорят истина; научиха езика си да говори лъжа, до изтощение вършат беззаконие. 6 Жилището ти е сред коварство; в коварство отказват да Ме познаят*, заявява ГОСПОД. 7 Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, ще ги претопя и ще ги изпитам, защото как да постъпя заради дъщерята на народа Си? 8 Езикът им е убийствена стрела, говори коварно*. С устата си човек говори мир на ближния си, а в сърцето си му поставя засада. 9 Няма ли да ги накажа за това? – заявява ГОСПОД. Няма ли да отмъсти душата Ми на народ като този? 10 За планините ще подема плач и ридание, за пасбищата на степта – жалеене; защото изгоряха и никой не минава през тях и не се чува глас на стадо. От небесна птица до животно побягнаха, отидоха. 11 Ще направя Ерусалим на грамади, жилище на чакали; и юдовите градове ще направя на пустиня без жители. 12 Кой е мъдър човек да разбере това, на когото е говорила устата ГОСПОДНА, за да заяви поради какво загина страната и е изгорена като пустиня и никой не минава през нея? 13 И ГОСПОД казва: Понеже оставиха Моя закон, който сложих пред тях, и не послушаха гласа Ми и не ходиха в него, 14 а ходиха след упорството на сърцето си и след ваалимите, както ги научиха бащите им, 15 затова, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин – този народ – и ще ги напоя с горчива вода. 16 И ще ги разпръсна между народи, които не са познавали нито те, нито бащите им; и ще изпратя меча след тях, докато ги довърша. 17 Така казва ГОСПОД на Войнствата: Размислете и повикайте оплаквачките да дойдат и изпратете за мъдрите жени да дойдат; 18 и да побързат да подемат ридание за нас, за да ронят очите ни сълзи и клепачите ни да леят вода. 19 Защото глас на ридание се чува от Сион: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, защото събориха жилищата ни. 20 И така, слушайте, жени, словото ГОСПОДНО и ухото ви нека приеме словото на устата Му! Научете дъщерите си на ридание и всяка ближната си – на оплакване, 21 защото смъртта се изкачи през прозорците ни, дойде в дворците ни, за да отсече децата от улиците, младежите от площадите. 22 Говорѝ: Така заявява ГОСПОД: Да, човешки трупове ще падат като тор по лицето на полето и като сноп зад жетвар, който няма кой да събере. 23 Така казва ГОСПОД: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, 24 а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм ГОСПОД, който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява ГОСПОД. 25 Ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато Аз ще накажа всичките обрязани с необрязаните: 26 Египет, Юда, Едом, синовете на Амон, Моав и всички, които си стрижат краищата на косата, които живеят в пустинята; защото всички тези народи са необрязани, а целият израилев дом е с необрязано сърце.