Jeremia 2,37 | Библия, синодално издание

1 И биде слово Господне към мене: 2 иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя. 3 Израил беше Господу светиня, първоберка от плодовете Му: всички, които го пояждаха, биваха осъждани, постигаше ги нещастие, казва Господ. 4 Чуйте словото Господне, доме Иаковов и всички родове на дома Израилев! 5 Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни; 6 и не рекоха: де е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, води ни по пустинята, по земя пуста и ненаселена, по земя суха, по земя на смъртна сянка, по която никой не е ходил и дето човек не е живял? 7 И Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете и и от благата и; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми направихте гнусота. 8 Свещениците не казваха: де е Господ? и учителите на закона Ме не познаваха, и пастирите се отметнаха от Мене, и пророците пророчествуваха в името на Ваала и ходиха след ония, които не помагат. 9 Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и със синовете на вашите синове ще се съдя. 10 Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това? 11 Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага. 12 Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ. 13 Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода. 14 Нима Израил е роб? или той е роб домороден? защо той стана плячка? 15 Зарикаха против него млади лъвове, нададоха вик и направиха земята му пустиня; градовете му са изгорени, без жители. 16 И синовете на Мемфис и Тафна ти обгризаха темето. 17 Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя? 18 И сега, за какво ще отиваш в Египет да пиеш вода от Нил? и за какво ще отиваш в Асирия да пиеш вода от реките и? 19 Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот. 20 Защото отдавна Аз строших ярема ти, разкъсах твоите вериги, и ти казваше: „няма да служа на идоли“, а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува. 21 Аз те посадих като благородна лоза – най-чисто семе; а как се ти превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза? 22 Затова, макар и да се умиеш със сапун и да употребиш много луга, – твоето нечестие е отбелязано пред Мене, казва Господ Бог. 23 Как можеш каза: аз не се оскверних, аз не ходих след Ваала? Вгледай се в твоето поведение в долината, познай, що върши ти, буйна камило, която припкаш насам-нататък! 24 Кой може удържа привикналата на пустиня дива ослица, която със страст в душата си гълта въздух? Всички, които я търсят, не ще се уморят: в месеца и ще я намерят. 25 Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти – да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях. 26 Както крадец, кога го хванат, бива посрамен, – тъй се посрами Израилевият дом: те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, – 27 думайки на дървото: „ти си мой баща“, и на камъка: „ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: „стани и ни избави!“ 28 Де са прочее твоите богове, които си ти направи? Нека те станат, ако могат те спаси през време на твоето нещастие; защото, колкото градове имаш, толкова и богове имаш, о, Иудо! 29 Защо да се препирате с Мене? Всинца вие (нечестиво постъпвахте и) грешехте против Мене, казва Господ. 30 Напразно поразявах децата ви: те не се вразумиха; вашият меч като изтребящ лъв пояждаше пророците ви (и вие се не уплашихте). 31 О, роде! чуйте словото Господне: бях ли Аз пустиня за Израиля? бях ли земя на мрак? А защо Моят народ казва: ние сами сме си господари, няма вече да дойдем при Тебе? 32 Забравя ли девица украшението си, и невеста – накита си? а Моят народ Ме забрави – има вече безброй дни. 33 Как изкусно ти насочваш пътищата си, за да придобиеш любов! и заради това дори и към престъпления нагаждаше твоите пътища. 34 Дори по твоите скутове има кръв от бедните, невинни люде, които ти не завари при разбиването; и, при все това, 35 казваш: понеже съм невинна, навярно гневът Му ще се отвърне от мене. – Ето, Аз ще се съдя с тебе, задето казваш: „не съгреших“. 36 Защо тъй много се скиташ, менявайки пътя си? Ти също ще бъдеш посрамена и от Египет, както биде посрамена от Асирия; 37 и от него ще излезеш с ръце на глава, защото отхвърли Господ твоите надежди и не ще имаш с тях сполука.

Верен

1 И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза: 2 Иди и викай в ушите на ерусалимската дъщеря и кажи: Така казва ГОСПОД: Помня ти верността ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста – как Ме следваше в пустинята, в незасята земя. 3 Израил беше свят на ГОСПОДА, първият плод на рожбите Му. Всички, които го ядяха, се считаха за виновни, зло ги постигаше, заявява ГОСПОД. 4 Чуйте словото ГОСПОДНО, доме яковов и всички родове на израилевия дом: 5 Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мен бащите ви, че се отдалечиха от Мен и отидоха след нищожеството, и станаха нищожни? 6 И не казаха: Къде е ГОСПОД, който ни изведе от египетската земя, който ни води през пустинята, през земя на степи и пропасти, през земя на суша и смъртна сянка, през която никой не минава и където човек не живее? 7 И ви доведох в плодородна земя, за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ. И дойдохте и осквернихте земята Ми, и направихте наследството Ми гнусота. 8 Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД?* Законниците не Ме познаха. И пастирите отстъпиха от Мен, и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли. 9 Затова Аз още ще се съдя с вас, заявява ГОСПОД, и със синовете на синовете ви ще се съдя. 10 Защото, минете на китимските острови и вижте, и изпратете в Кидар и разгледайте много внимателно, и вижте ставало ли е такова нещо! 11 Сменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? А Моят народ е разменил славата си за безполезното! 12 Ужасете се, небеса, поради това! Настръхнете, съвсем замръзнете от ужас, заявява ГОСПОД. 13 Защото две злини стори Моят народ: остави Мен, извора на живите води, за да си изсече щерни, разпукнати щерни, които не държат вода. 14 Израил слуга ли е? Роб, роден в дома ли е? Защо стана плячка? 15 Млади лъвове реваха против него, нададоха гласа си и направиха земята му пустош. Градовете му са изгорени и обезлюдени. 16 И синовете на Мемфис и на Тафнес обръснаха темето ти. 17 Не си ли направи това сам, като остави ГОСПОДА, своя Бог, във времето, когато те водеше по пътя? 18 И сега, какво имаш с пътя на Египет, да пиеш водата на Сихор*? И какво имаш с пътя на Асирия, да пиеш водата на реката Ефрат? 19 Злината ти ще те накаже и отстъпленията ти ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво това, че си оставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мен, заявява Господ, БОГ на Войнствата, 20 понеже отдавна съм строшил ярема ти и съм разкъсал връзките ти, а ти каза: Няма вече да служа! – и на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво лягаше като блудница. 21 А Аз бях те насадил лоза отбрана, изцяло чисто семе. И ти как ми се измени в изродени пръчки на чужда лоза? 22 Затова, ако и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, беззаконието ти остава петно пред Мен, заявява Господ БОГ. 23 Как можеш да кажеш: Не съм се омърсила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си направила, ти, бърза камила, която тича насам-натам в пътищата си! 24 Дива магарица, свикнала с пустинята, която в страстта си се задъхва; в разгонването ѝ кой ще я върне? Онези, които я търсят, няма да се уморят, ще я намерят в месеца ѝ. 25 Въздържай крака си да не ходиш боса, и гърлото си да не съхне от жажда! Но ти си казала: Напразно е! Не! Защото заобичах чужденци и след тях ще отида. 26 Както се посрамя крадецът, когато бъде открит, така ще се посрами израилевият дом – те, царете им, първенците им и свещениците им, и пророците им, 27 които казват на дървото: Ти си мой отец! – и на камъка: Ти си ме родил! – защото ми обърнаха гръб, а не лице, но във времето на бедствието си ще кажат: Стани и ни спаси! 28 А къде са боговете ти, които си си направил? Нека те станат, ако могат, да те спасят във времето на бедствието ти; защото, колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юда. 29 Защо се препирате с Мен? Вие всички сте отстъпници от Мен, заявява ГОСПОД. 30 Напразно поразих синовете ви, те не приеха поправяне. Вашият меч пояде пророците ви като кръвожаден лъв. 31 О вие, роде, вижте словото на ГОСПОДА: Пустиня ли бях Аз за Израил, или земя на черен мрак? Защо казва народът Ми: Блуждаем, няма вече да се върнем при Теб! 32 Може ли да забрави девойка накита си или невяста – украшенията си? Но Моят народ Ме забрави, има вече безброй дни. 33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Затова си привикнала и пътищата си на злини! 34 Да, и по полите ти се намери кръвта на души, невинни сиромаси, които не си намерила да подкопават. Но въпреки всички тези неща, 35 ти казваш: Невинна съм, да, гневът Му се отвърна от мен! Ето, Аз ще се съдя с теб, защото казваш: Не съм съгрешила. 36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия. 37 И от него ще излезеш с ръцете си на главата си, защото ГОСПОД отхвърли онези, на които се уповаваш, и няма да имаш успех с тях.

Jeremia 2,37 | Библия, синодално издание Верен